Определение № 60230 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3214/2021 г.

Производството е по реда на чл.7, ал.5 ЗА. Образувано е по жалба с вх. № 16/06.01.2021 г., подадена от Д. Д. Х. срещу отговор на Висшия адвокатски съвет, обективиран в писмо, изх. № 1333/15.12.2021 г. по жалба на Х. срещу решение на Софийския адвокатски съвет от 05.03.2019 г., с което е оставено без движение заявлението й с вх. № 1461/28.02.2019 г. за временно преустановяване упражняването на адвокатска професия поради болест и освобождаване от плащане на членски внос за срока на болничните, на основание чл.23, ал.1 ЗА. Висшият адвокатски съвет не е депозирал становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата срещу горепосоченото писмо на Висшия адвокатски съвет, с което във връзка със заявление на жалбоподателката, съдържащо искане за освобождаването й от заплащане на месечни вноски към ВАдвС за периода от м.януари до м. март 2019 г., е отговорено, че не е налице основание за прилагането на чл.23, ал.1, пр. последно от Закона за адвокатурата „за временно преустановяване упражняването на адвокатската професия поради болест“, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол – чл.7, ал.4-7, чл.9, ал.6, чл.10, ал.5, чл.16 ал.4 и 5, чл.19, ал.7 и 8, чл.20, ал.3, чл.22, ал.3, чл.53, ал.2, чл.61, ал.4, чл.106, ал.4, чл.116, ал.1 и чл.130, ал.2 ЗА. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно разпоредбата на чл.134, ал.1 Конституцията на РБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази на Висшия адвокатски съвет. Съдебното производство за контрол на решенията /отказите/ на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл.7, ал.5 ЗА, в който смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС / определение № 250 от 10.01.2017 г. по гр.д. № 3301/2016 г. на III г.о., определение № 181 от 18.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1411/2018 г. на IV г.о., определение № 42 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 341/2019 г. на III г.о., определение № 52 от 11.02.2019 г. по гр.д. № 443/2019 г. на IV г.о., определение № 327 от 13.11.2020 г. по гр.д. № 887/2020 г. на III г.о. и други/. В конкретния случай обжалваното писмо на председателя на ВАдвС не представлява годен за обжалване акт, т.е. не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предвиденото в ЗА производство пред ВКС, което влече недопустимост на производството по разглеждане на жалбата и същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение