Решение № 1941 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД, чрез адвокат М. Пенева, срещу решение № 8796 от 13.03.2025 г. по адм. д. № 3017/2023 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22222522003373-091-001 от 31.08.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, в частта потвърдена с решение № 224 от 15.02.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът правилно е формулирал спорните въпроси по делото, но е достигнал до неправилни изводи. Намира, че протоколът по чл. 117 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), издаден от ДОО „Гидрострой – Русия“, има характер на данъчен документ по смисъла на чл. 71 от ЗДДС. Твърди, че за него е налице право на приспадане на данъчен кредит. Посочва, че е нарушен принципът на неутралност на данъка. Излага, че разглежданият пред съда спор не е предопределен от решение от 21 ноември 2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-624/23, тъй като е налице значителна разлика от фактическа страна в сравнение с фактите, установени от СЕС по преюдициалното запитване. В допълнение излага, че договорът между "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД и ДОО „Гидрострой – Русия“ може да замести липсващата фактура. Подчертава, че отказът от право на данъчен кредит е извършен в нарушение на принципите на предвидимост и защита на легитимните очаквания. Сочи, че не е налице вреда за държавния бюджет. Аргументира, че при фактическа обстановка като процесната е налице право на данъчен кредит за получателя с оглед изменението на чл. 102 от ЗДДС (изм. и доп. ДВ, бр. 106 от 22 декември 2023г.). В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отмяна на РА и присъждане на направените разноски в размер на 181 700 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез юрк. А. Данаилова, оспорва основателността и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 86 204 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК. От директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез юрк. А. Данаилова, е подадена частна жалба срещу определение № 11762 от 06.04.2025г., постановено по адм. д. № 3017/2023 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 8796 от 13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 3017/2023 г. по описа на АССГ в частта за разноските. Твърди се, че неправилно съдът е присъдил сумата в размер на 200 лв., вместо претендираната от ответника сума в размер на 86 204 лева. Позовава се на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да му бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 86 204 лева. Претендира разноски във връзка с частната жалба в размер на 30 лева държавна такса и 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД, чрез адвокат М. Пенева, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и се остави в сила обжалваното определение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството по адм. д. № 3017/2023 г. по описа на АССГ е законосъобразността на РА № Р-22222522003373-091-001 от 31.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена с решение № 224 от 15.02.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който за "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 103 625,75 лв., по фактури, издадени от ДОО „Гидрострой – Русия“. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, решаващият състав е приел следното от фактическа и правна страна: През м.06.2021 г. "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 690 807,36 лв. чрез отразяване в дневника за покупки на протокол по чл. 117 от ЗДДС с № 0000000001/29.06.2021 г. (л. 93 от първоинстанционното дело), издаден от ДОО „Гидрострой-Русия“. В протокола са отразени 16 броя фактури (подробно описани на стр. 13-17 от РД), издадени на ревизираното лице в периода от 09.12.2019 г. до 30.11.2020 г. и 2 фактури, издадени на дружеството „СЕМ РЕМОНТ“ ЕООД. Общата данъчна основа на фактурите, издадени на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е 18 454 036,80 лв., върху която с протокол № 0000000001/29.06.2021 г. е начислен ДДС в размер на 3 690 807,36 лв. Получените услуги са предмет на последващи доставки с получател ДЗЗД „ЕС БИЛД“ със съдружници "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД и „СЕМ РЕМОНТ“ ЕООД. Установено е по делото, че издадените на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД от ДОО „Гидрострой-Русия“ 16 броя фактури (без начислен в тях ДДС) са в изпълнение на Договор № GS-07/04.12.2019 г. за драгажни работи (стр. 381 и сл. от първоинстанционното дело, с превод на стр. 362 и сл. от Приложение № 3 към делото), сключен във връзка с изпълняван от РЛ хидротехнически проект. Тъй като през периодите на издаване на фактурите (09.12.2019 г. - 30.11.2020 г.), доставчикът ДОО „Гидрострой-Русия“ не е регистрирано по ЗДДС лице, в тях не е начислен ДДС. С Акт за регистрация по ЗДДС № 220422003609992/10.12.2020 г. руското дружество е регистрирано по ЗДДС, считано от 11.12.2020 г. Тъй като ДОО „Гидрострой-Русия“ не е начислило ДДС в указания срок, на дружеството с извършена ревизия, приключила с РА № Р-22221521001125-091-001/15.07.2021г. След връчване на РД руското дружество е уведомило органите по приходите, че е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС с № 0000000001/29.06.2021 г. и е начислило дължимия ДДС. Същият протокол с отразен в дневника за продажби за данъчен период м. 06.2021 г., съответно начисленият ДДС е внесен в републиканския бюджет на 14.07.2021 г. Поради това с издадения на ДОО „Гидрострой - Русия“ РА е определено само задължение за лихва за забава за дължимия ДДС до датата на внасянето му. При извършването на ревизия на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД приходните органи са приели, че ДОО „Гидрострой - Русия“ не е подало своевременно заявление за регистрация и съобразно характера на ДДС като многофазен данък, то не може да прехвърли данъчната тежест на следващия по веригата субект на облагане. Не може да се осъществи механизмът и целта на данъка и руското дружество следва да плати от собствените си приходи дължимия ДДС. Приели са, че не са изпълнени условията на чл. 71 от ЗДДС и на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е отказано право да приспадне данъчен кредит в размер на 3 690 807,36 лв. по протокол № 0000000001/29.06.2021 г., издаден от ДОО „Гидрострой - Русия". Съдът е установил, че в РА е посочено, че ревизираното дружество не притежава фактура с начислен ДДС, а издаденият от доставчика протокол не е достатъчен, нито може да обоснове наличието на право на ползване на данъчен кредит за лицата, посочени като получатели на фактури, издадени от доставчика, преди регистрацията му по ЗДДС. Поради това за данъчен период м.06.2021 г. на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е установено задължение за ДДС в размер на 3 073 450,60 лв. при деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 617 356,76 лв. За невнесения в срок данък са начислени лихви в размер 352 621,29 лв. Не са извършени корекции на декларирания резултат за данъчен период м. 08.2021 г., но са начислени лихви в размер на 60 197,10 лв., вследствие от променена процедура по приспадане на данък, започнала през м. 06.2021 г. От декларирания данък за внасяне през м. 08.2021 г. в размер на 2 011 664,54 лв. е приспадната внесена сума в размер на 1 013 665,48 лв. и подлежащия на възстановяване данък от м.07.7021 г. и е определен остатък за внасяне в размер на 617 356,76 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. За безспорно по делото е прието, че "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Както и че същото е възложител по Договор № GS-07/04.12.2019 г. за извършване на драгажни работи на акваторията на пристанище Варна - Канал № 1 и Канал № 2. Изпълнител на дейностите е дружеството ДОО „Гидрострой-Русия“, което през периода 09.12.2019 г. - 30.11.2020 г. съобразно клаузите на сключеното споразумение за договорената цената е издало на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД общо 16 броя фактури. В тази връзка съдът е обсъдил и заключението от назначената в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). За безспорно е прието, че фактурираните услуги са действително изпълнени от доставчика, а получените от "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД услуги са предмет на последваща реализация към ДЗЗД „ЕС БИЛД“. Административният съд е установил, че по делото няма спор, че в периода на издаване на процесните фактури 09.12.2019 г. – 30.11.2020 г., доставчикът ДОО „Гидрострой-Русия“ не е бил регистриран по ЗДДС, поради което в издадените от него фактури не е начислен ДДС върху стойността на услугата. Не е било спорно, че още с първата фактура - № 995/09.12.2019 г. на стойност 2 530 042 евро и данъчна основа - 4 975 631,52 лева, руското дружество е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация, поради което и на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е следвало да заяви регистрация по ЗДДС до 16.12.2019 г. За безспорно е посочено, че на 29.06.2021 г. руското дружество е издало Протокол № 0000000001/29.06.2021 г. по чл. 117 ЗДДС с начислен с него ДДС в общ размер на 4 443 110,41 лв., от които 3 690 807,36 лв. ДДС върху данъчните основи по 16-те броя фактури в общ размер на 18 454 036,80 лв., издадени на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД в периода 09.12.2019 г. – 30.11.2020 г., и 752 303,05 лв. ДДС по две фактури, издадени през м.10 и м. 11.2020 г. на „СЕМ РЕМОНТ“ ЕООД. В него като организация-доставчик и организация-получател е посочено ДОО „Гидрострой-Русия“. Отразена е дата на издаването му – 29.06.2021 г., дата на данъчното събитие 29.06.2021 г. В поле „Наименование на стоката/услугата“ е вписано „начисляване на данъчен кредит по фактура“ и са описани фактурите, издадени на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД и „СЕМ РЕМОНТ“ ЕООД, с посочени съответно размерите на данъчните основи, данъчна ставка – 20 % и размер на данъка. Не е оспорено по делото, че издаденият по указание на приходната администрация протокол е включен в дневник продажби на ДОО „Гидрострой-Русия“ за м.06.2021 г. – обстоятелство, потвърдено и от вещото лице по ССчЕ. АССГ е установил, че в процесния период "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е акредитиран представител на ДОО „Гидрострой - Русия“ и в качеството си на такъв е открил банкова сметка в Райфайзен банк, с титуляр ДОО „Гидрострой-Русия“, от която сметка са извършвани разплащанията на задълженията по ДДС на ДОО „Гидрострой-Русия“. Административният съд е констатирал, че на 13.07.2021 г. "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е превело по сметката на ДОО „Гидрострой-Русия“, начисленият с протокол № 0000000001/29.06.2021 г. ДДС по издадените от руското дружество 16 броя фактури в размер на 3 690 807,36 лв. Като основание за плащането е посочено „ДДС по протокол 1 от 29.06.2021г.“. На същата дата, от същата сметка ДОО „Гидрострой-Русия“ е превело на ТД на НАП сумата от 5 310 626,64 лв., посочена в подадената от него Справка-декларация по ЗДДС за м.06.2021 г. като резултат „ДДС за внасяне“, която сума включва и задължението от 4 443 110,41 лв. по протокол № 0000000001/29.06.2021 г. по фактурите, издадени на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД и тези на „СЕМ Ремонт“ ЕООД. Предвид направеното плащане към бюджета, с РА, издаден на ДОО „Гидрострой- Русия“, не са начислени задължения за ДДС, а единствено лихви за забава. По делото е установено, че "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД през м.06.2021 г. е упражнил право на приспадане на пълен данъчен кредит в размер на 3 690 807,36 лв. чрез отразяване в дневника за покупки на издадения от ДОО „Гидрострой-Русия“ протокол № 0000000001/29.06.2021 г., в който са описани 16 броя фактури с обща данъчна основа 18 454 036,80 лв., издадени от ДОО „Гидрострой- Русия“. Първоинстанционният съд е посочил, че несъгласието между страните по делото се концентрира не до наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит по доставките от ДОО „Гидрострой-Русия“, доколкото не се оспорва от приходните органи реалността на услугите, а до изпълнението на формалните изисквания за претендираното от "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД право на данъчен кредит предвид условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС за притежаване на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 (регламентиращ издаването на фактурите и съдържанието им) и 115 (регламентиращ издаването на дебитните и кредитни известия), в който документ данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Административният съд е приел, че протоколът по чл. 117 от ЗДДС, издаден от руското дружество, не попада в никоя от хипотезите на чл. 71, т. 2 ЗДДС. Коментирал е подробно приложимата правна уредба в относимата към периода редакция и е достигнал до извод, че протокол № 0000000001/29.06.2021 г., издаден от доставчика, не поражда задължение за получателя по процесните без ДДС фактури. Като допълнителен аргумент е посочил обстоятелството, че "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД не е и вписан като получател в него. Административният съд подробно е обсъдил практиката на СЕС, цитирана от "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД като е изложил подробни аргументи защо не е приложима в случая. Първостепенният съд е възприел за изцяло приложимо поради сходство на фактическата обстановка тълкуването, направено с решението на СЕС по дело С-624/23. В т. 39 от същото СЕС съобразява, че издаденият от ДОО „Гидрострой-Русия“ протокол, в който дружеството е посочен едновременно като доставчик и получател по съответната сделка и който е издаден не на „СЕМ Ремонт“ ЕООД /в случая не и на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД/, не може да се приравни на договор между страните, какъвто е договорът, предмет на посоченото в т. 46 от решение от 29 септември 2022 г., Raiffeisen Leasing. Тълкувайки нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС (в приложимата редакция) административният съд е посочил, че същата е специална, доколкото с нея се регламентира, че тъй като лицето не е подало своевременно заявление за регистрация, съобразно характера на ДДС като многофазен данък, то не може да прехвърли данъчната тежест на следващия по веригата субект на облагане, поради което не може да се осъществи механизмът и целта на данъка, и същото трябва да плати от собствените си приходи размера на дължимия ДДС. С оглед на това АССГ е посочил, че в случая задължено за данъка лице е доставчикът - руското дружество ДОО „Гидрострой-Русия“, поради което не са изпълнени изискванията, от които зависи правото на приспадане на ДДС и по-специално на предвиденото в член 168, буква а) от Директивата условие ДДС, чието приспадане се иска, да бъде дължим или платен (решение от 13 януари 2022 г., Zipvit, C156/20, EU:C:2022:2, т. 22). Съдът е обсъдил в тази връзка тълкуването, дадено с решението по дело С-624/23, като е посочил, че се явява неоснователно оплакването на ревизираното лице, че принципът на данъчен неутралитет е нарушен Предвид изложените съображения съдът е достигнал до извод, че РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. По делото не е налице спор по фактите и същите са установени от първоинстанционния съд в съответствие с доказателствата по делото. Безспорно издаденият от руското дружество протокол № 0000000001/29.06.2021 г.– не съставлява данъчен документ по чл. 71 от ЗДДС, както счита касационният жалбоподател и не може да се третира като такъв, каквото е становището на приходната администрация. Действително нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в приложимата редакция/ урежда дължимост на данъка по облагаеми доставки от лице, което се е отклонило от начисляването и внасянето му в резултат на неправомерното си поведение – неподавайки заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в срок. Безспорно за това нарушение е ангажирана административно- наказателната отговорност на дружеството- доставчик, като му е издаден АУАН. В този смисъл е и т. 47 от Решение на СЕС по дело С-516/14, съгласно която: следва да се уточни, че държавите членки имат компетентността да предвиждат санкции при неспазване на формалните предпоставки относно упражняването на правото на приспадане на ДДС. Съгласно член 273 от Директива 2006/112 държавите членки могат да приемат мерки, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратяват измамите, стига тези мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и да не поставят под въпрос неутралитета на ДДС (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C183/14, EU:C:2015:454, т. 62). В т.39 от същото решение е прието, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на ДДС, дължим или платен във връзка с цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (решение Malburg, 277/14, EU:C:2015:719, т. 27 и цитираната съдебна практика). На фона на тези изводи, следва да се вземат предвид конкретните факти по делото и относимата практика на СЕС. На първо място ДОО „Гидрострой-Русия“ е подало декларация за регистрация по своя инициатива, а не по инициатива на приходните органи т.е. не може да се приеме, че неподаването на заявление за задължителна регистрация, когато са налице основанията за това, по същество е укриване на облагаемия характер на доставките, следващи момента на регистрация, така както приема органа по приходите в Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ София. Неотносима е и т.49 от решение на СЕС от 05.10.2016г.по дело С-576/15г., съгласно която при установена данъчна измама, която се състои по-специално в укриването на облагаеми доставки и свързаните с тях доходи, лицата не са в сходно положение с данъчнозадължените лица, които спазват своите задължения в областта на счетоводното отчитане, декларирането и плащането на ДДС, тъй като в процесния случай не са установени факти, а и липсва твърдение за наличие на данъчна измама. На следващо място настоящият състав намира, че фактите по дело C-624/23 на СЕС, макар и сходни не са идентични с фактите в настоящото производство. В т.25 от Решение от 21 ноември 2024г. по дело C-624/23 е посочено от фактическа страна, че на 13 юли 2021 г. „ЕИС-Строителна компания“ — представител на „Гидрострой-Русия“ в България, чиято банкова сметка е използвана за плащане на данъчните задължения на това дружество в тази държава членка, сключва със „СЕМ Ремонт“ договор, с който последното му отпуска заем в размер на 752303,05 BGN, идентичен по размер със сумата на ДДС, начислен в протокола по тези две фактури. Сумата на заема действително е използвана от „ЕИС-Строителна компания“ за плащане на този ДДС в българската държавна хазна. В т. 41 от решението е прието, че в същото време се налага констатацията, че в делото по главното производство ДДС не е платен от „СЕМ Ремонт“ и не се дължи от това дружество“. Именно въз основа на този факт е прието в т. 58, че в решение от 23 април 2015 г., ГСТ — Сървиз Германия (C 111/14, EU:C:2015:267, т. 39), относно българската правна уредба Съдът е постановил, че когато всякакъв риск от загуба на данъчни приходи е окончателно отстранен, невъзможността за коригиране на данъчните документи не е необходима, за да се осигури събирането на ДДС и да се предотвратят измамите, а в т. 60 е посочено, че за разлика от това, в положение като разглежданото по главното производство случаят не е такъв, тъй като, както бе посочено в точка 41 от настоящото решение, ДДС по получени доставки не е бил платен от „СЕМ Ремонт“ и не се дължи от него. В настоящото производство данъка не е дължим, но е платен от касатора, поради което следва да се обсъди Решение от 23 април 2015 г., ГСТ — Сървиз Германия по дело C-111/14 Така ГСТ — Сървиз Германия е доставчик на българско дружество ГСТ - Скафолдинг. Поради грешка досежно мястото на постоянен обект на територията на страната на германското дружество, българското дружество самоначислява с протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС данъка и го внася в бюджета. Впоследствие с РА е начислен същият размер на данъка на ГСТ — Сървиз Германия, на основание чл.102 от ЗДДС, поради липса на подадена декларация за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като е имало място на постоянен обект на територията на страната. След заплащане на данъка дружеството е поискало възстановяване/прихващане на същия, което право му е отречено, поради липса на предпоставки по чл.129 ДОПК. Същевременно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на българското дружество – „ ГСТ – Скафолдинг“, поради липса на данъчен документ, а само Протокол по чл.117,ал.1 ЗДДС. При тези факти е установено в т.24, че съгласно Директивата за ДДС само доставчикът на услугите, тоест „ГСТ — Сървиз Германия“, има задължение да заплати на българските органи по приходите дължимия ДДС за услугите, които е извършил в България. В процесния казус също доставчика има задължение да плати данъка, на основание чл.102 ал.4 от ЗДДС. Идентичен е и й казуса по С -111/14г., тъй като германското дружество също е регистрирано служебно, поради неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС. В т. 29 от решението СЕС приема, че обстоятелството, че получателят на услугите е внесъл ДДС, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект по смисъла на Директивата за ДДС, не дава основание на данъчната администрация да се отклонява от това правило и да разглежда като платец на ДДС получателя вместо доставчика. В процесният случай въз основа на покана до доставчика изх. № 53-00-3174/11.12.20г. на ТД на НАП София, последният е издал Протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и е начислил данъка, а въз основа на този протокол касаторът го е платил и включил в СД, а доставчикът внесъл в бюджета. Предвид предварителното изпълнение на РА, процесния размер на ДДС е внесен в бюджета от касатора, т.е макар и платен без основание, получателят не следва да се разглежда като двукратен платец на данъка. В т.41 от решението по дело C-111/14 ,СЕС е приел, че отказът да се възстанови ДДС на доставчика на услугите, на практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка и в резултат от това данъчната администрация получава ДДС в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури, доколкото администрацията събира ДДС два пъти — от една страна, от получателя на услугите и от друга, от доставчика на тези услуги. В настоящият случай, съгласно чл.102 ал.4 от ЗДДС, доставчика също не разполага с правна възможност да издаде коригираща фактура, с която да начисли дължимия ДДС, така както предвижда действащата към настоящия момент разпоредба на чл.102, ал.12, вр. ал. 6 от ЗДДС. От една страна данъка е внесен от доставчика в бюджета, а от друга страна при отказано право на данъчен кредит на получателя, същият размер на данъка е внесен повторно въз основа на предварителното изпълнение на процесния РА. При липса на правна възможност за доставчика да издаде коригиращи фактури, както и невъзможност за получателя да издаде Протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС, тъй като не е платец на данъка, единствената правна възможност, с оглед основания принцип на данъчен неутралитет на данъка, е да бъде признато правото на данъчен кредит на получателя. В т.39 от посоченото Решение СЕС е приел, че при обстоятелствата по делото в главното производство, при които рискът от загуба на данъчни приходи е окончателно отстранен, невъзможността за коригиране на данъчните документи не е необходима, за да се осигури събирането на ДДС и да се предотвратят измамите. Видно от заключението на приетата по настоящото производство ССЕ дължимото ДДС е внесено в бюджета, поради което няма загуба за същия, а невъзможността за корекция по чл.102, ал.4 от ЗДДС, не е необходима. В този смисъл касационната инстанция намира за неправилно приетото от АССГ, че плащането от "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД на данъка е израз на неправилното възприемане на издадения от доставчика протокол, чиито последици нямат очакваното данъчно предимство за получателя. Получавайки Протокола по чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС, издаден от „Гидрострой-Русия“, въз основа на писмена покана на органа по приходите, "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД е включило същия в дневника за покупки и е платило данъка, поради което при отказа на правото на приспадане на данъка би се нарушил и принципа на легитимните правни очаквания. Настоящият състав споделя частично приетото в решение № 9648 от 13.10.2025г., постановено по адм. д. № 5675/25г.,ВАС, 8 отд. На първо място не се споделя позоваването в мотивите на посоченото решение на тълкуването дадено в решението на СЕС от 29 септември 2022 г. по дело С-235/21, съгласно което „Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че писмен договор по изключение може да се счита за фактура по смисъла на тази директива, дори да не съдържа всички данни, предвидени в дял XI, глава 3 („Фактуриране“) от посочената директива, ако в този документ са посочени достатъчно данни, позволяващи на данъчните органи да контролират плащането на дължимия данък, и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на данъка върху добавената стойност. Същото е постановено при различни факти, свързани с наличие на сключен между страни /регистрирани по ДДС/ договор за финансов лизинг, в който е уговорена изрично цената на сделката и размера на ДДС, като доставчикът не е издал данъчна фактура и съответно не я е включил в дневника за продажби, а получателят е упражнил право на данъчен кредит въз основа на този договор и е включил същия дневника за покупки. В настоящия казус е сключен договор между страните за драгажни работи, като в Приложение 1 към договора е посочена цена на договора, без ДДС, но получателят "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД, не е включил този договор в ДП, а Протокола по чл.117, ал.1,т.1 от ЗДДС. В същият смисъл е и т. 39 от решение на СЕС по дело С-624/23., съгласно която издаденият от ДОО „Гидрострой-Русия“ протокол, в който дружеството е посочен едновременно като доставчик и получател по съответната сделка и който е издаден не на „СЕМ Ремонт“ ЕООД /в случая и на "ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД/, не може да се приравни на договор между страните, какъвто е договорът, предмет на посоченото в т. 46 от решение от 29 септември 2022 г., Raiffeisen Leasing. Действително, така както приема в мотивите си състава по адм.д. 5675/25г. в своята постоянна практика СЕС приема, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки, позовавайки се на решения от 21 октомври 2010 г., С-385/09, т. 42 и от 1 март 2012 г., дело С-280/10 т. 43 и от 9 юли 2015 г., дело С-183/14, т. 58 и 59/. Спорът по дело С-385/09 пред СЕС е бил с различен предмет, а именно платен данък, начислен във фактура и упражнено право на приспадане на данъчен кредит от данъчно нерегистрирано по ЗДДС лице, регистрирано впоследствие, а в случая е платен при липса на фактура с начислен ДДС. Водещото в процесният казус е, че данъкъ е внесен в бюджета от доставчика ДОО „Гидрострой - Русия“, а получателят, който го е заплатил по доставките, не може да бъде отговорен за неизпълнение на задължение на доставчика за подаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС. На следващо място, настоящият състав намира за неотносимо към процесния спор позоваването в посоченото решение на ВАС, на постановеното от СЕС решение от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis06-InvestimentosImobiliarios е Turisticos, съгласно което чл.178,буква "а" от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на ДДС само на основание че данъчнозадълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материалноправните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени. Същото е постановено във връзка с непълни фактури, издадени от регистрирано по ЗДДС лице и начислен ДДС. Правилно обаче е позоваването на факта, че в случая няма съмнение, че приходните органи са разполагали с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материалноправните предпоставки за упражняването на това право са налице и същите не се оспорват. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново по същество, с което се отмени обжалвания РА. По частната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП: С обжалваното определение № 11762 от 06.04.2025г., постановено по адм. д. № 3017/2023 г. на АССГ е оставено без уважение искането на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП за изменение на решение № 8796 от 13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 3017/2023 г. по описа на АССГ в частта за разноските. С оглед изхода на спора по същество и отмяна изцяло на обжалваното решение, включително в частта на разноските, обжалваното определение следва да бъде отменено, като последица от отмененото съдебно решение, чието изменение е било предмет на разглеждане. По разноските: С оглед изхода на спора и като съобрази приетото в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на Съда на ЕС и възражението за прекомерност на процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, настоящият състав намира, че на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 82320 евро, за две съдебни инстанции, включващи адвокатски възнаграждения, държавни такси и деловодни разноски. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение