Решение № 57 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 871/2012 г.

Решение № 57 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 871/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], чрез адв. В. К., срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр. д. № 16460/11 г., с което са уважени предявените срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1 от КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК след констатацията, че по въпроса: длъжен ли е съдът при оспорване автентичността на документ да извърши проверката по чл. 194, ал. 1 от ГПК по начина, посочен там /вкл. като назначи служебно експертиза/ и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Е. К., чрез адв. Д. В., я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: въззивният съд e уважил исковете на Е. К. срещу [фирма] по чл. 344, ал. 1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност "Ръководител секция Управление на индивидуални клиенти". Споделил е извода на първоинст. съд, че при оспорената от ищцата автентичност на заповедта за уволнение като частен документ, изходящ от и ползващ ответника по иска, в негова тежест е да установи, че е подписана за дружеството от представляващия го, посочен в заповедта изпълнителен директор. Приел е, че при изрично заявеното от ответника в отговора на исковата молба противопоставяне на поисканата от ищцата графологична експертиза, с която най- сигурно може да се установи автентичността на заповедта, съдът не може да назначи служебно такава. Начините за извършване на проверката по чл. 194, ал. 1 от ГПК са посочени в закона. Тази проверка обаче не е служебна, тя е част от състезанието на страните. В случая страната, която носи доказателствената тежест за истинността на документа, не е поискала своевременно от съда да извърши проверката и следва да понесе неблагоприятните последици от това. В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че при оспорването на документ съдът, независимо от разпределението на доказателствената тежест е длъжен да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания /опр. по ч. гр. д. № 230/11 г. на второ г. о./. Автентичността на подписа може да бъде установена не само с графологична експертиза, но и по другите начини, посочени в чл. 194, ал. 1 ГПК - сравняване с други безспорни документи и разпит на свидетели. Съдът не е обвързан от заключението на експертите, а го преценява заедно с останалите доказателства по делото /р. по гр. д. № 569/10 г. на четвърто г. о./. Тази практика съответства на ТР № 1/01 г., т. 10, което не е загубило значение, тъй като разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и чл. 195 от ГПК са смислово еднакви с тези на чл. 155 и 157 от ГПК, отм., при действието на които е постановено ТР. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК изрично е посочено, че съдът назначава експертиза и служебно. В случая служебното събиране на доказателството следва от конкретната разпоредба на закона, поради което неприложим е общият принцип, че съдът събира доказателствата, които са поискани от страните - чл. 6 и 8 ГПК. За установяване на някои наведени от страните обстоятелства съдът може да събира доказателства и служебно. При служебното събиране на доказателства инициативата за събиране на доказателства излиза от съда, а страната е длъжна да внесе разноски за събирането им, когато са необходими такива разноски (например разноски за свидетели или вещи лица) - ППВС № 6/68 г. и ТР № 1/01 г., т. 10. Затова, когато съдът не изпълни задължението си да приеме заключение на в. л. по въпроси и за обстоятелства от предмета на спора, за изясняване на които са необходими специални познания, допуска съществено процесуално нарушение. То се изразява в неизясненост на делото от фактическа страна по вина /поради пропуск/ на съда. В този смисъл са още р. по гр. д. № 1820/09 г. на първо г. о. и по гр. д. № 1814/09 г. на четвърто г. о., по гр. д. № 5263/07 г. на второ г. о., по гр. д. № 290/08 г. на трето г. о. на ВКС. В съответствие с цитираната ръководна и трайна практика, ВКС постановява решението си по делото: Ищцата е оспорила подписа на изпълнителния директор, представляващ дружеството, върху заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение и е поискала да се назначи графологична експертиза. Ответникът в отговора на исковата молба изрично е възразил срещу това искане, като е поискал да се признае за безспорно обстоятелството, че заповедта е подписана от изп. директор; приложил е и пълномощни на лицето, поискало обясненията по чл. 193 КТ и на представляващия дружеството по делото адвокат, подписани от изпълнителния директор К., с нот. заверка на подписа и неоспорени от ищцата. В съд. заседание ищцата е заявила, че поддържа твърдението си за неавтентичност на заповедта за уволнение и искането за назначаване на графологична експертиза. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане в първото заседание и след това, при представянето на оригинала на заповедта за констатация. Уважил е исковете, като е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил автентичността на оспорената заповед. Във въззивната жалба се прави изрично оплакване за неизясненост на делото откъм фактическа страна, поради неизвършване на проверката по чл. 194, ал. 1 от ГПК от първоинстанционния съд, вкл. с назначаване на експертиза и е поискано въззивният съд да я назначи. В нарушение на чл. 194 и 195 от ГПК обаче, както първоинстанционният, така и въззивният съд въобще не са извършили проверка за автентичност на документа, като наведено по делото спорно между страните обстоятелство/ ППВС № 6/68 г., т. 7/. Така делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради бездействието на съда. ГС е следвало в рамките на посочените във въззивната жалба оплаквания и заявените по делото факти и доводи да се произнесе за автентичността на документа като извърши пропуснатата от първоинст. съд проверка по чл. 194, ал. 1 от ГПК, вкл. с назначаване на графологична експертиза и сравняване с други безспорни документи, каквито са представените по делото пълномощни с нот. заверен подпис на изпълнителния директор. В. решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за извършване на пропуснатите от него процесуални действия. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.