Решение № 5454 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 764/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител, срещу решение № 7958/03.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1085/2025 г. на Административен съд – Хасково.

С обжалваното съдебно решение е отменено Решение №ППН-01-702/2023 от 13.02.2025 г. на Комисия за защита на личните данни, с което КЗЛД:

1. обявява жалба с рег. № ППН-01-702 от 21.08.2023 г., подадена от Е. В. Я. и И. П. Т. срещу „Финпласт“ ООД- администратор на лични данни за основателна, за извършено нарушение на чл.6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента).

2. Във вр. с т. 1 на основание чл. 83, § 4, б. "а" вр. чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 налага на администратора на лични данни „Финпласт“ООД имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответната страна – „Финпласт“ООД-Хасково, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Ответниците – Е. В. Я. и И. П. Т. не изразяват становище по касационната жалба. Не претендират разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен колективен административен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е приел, че производството пред КЗЛД е образувано след сезиране по чл.38,ал.1 от ЗЗЛД от Е. Я. и И. Т. с твърдения, че са назначени във „Финпласт“ООД за период около 7 месеца- без да са сключвали трудов договор с дружеството, без да са полагали труд за него и без да са получавали възнаграждение. Съдът сочи, че между страните не се спори, че „Финпласт“ ООД е администратор на лични данни, съгласно чл. 4,т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679, във вр. §1,т.2 от ДР на ЗЗЛД, поради което е адресат на задълженията, предвидени в ЗЗЛД. Установено е, че Т. и Я. доброволно са предоставили личните си данни на дружеството за целите на сключване на трудов договор между тях. Трудов договор обаче не е сключван, не е подписван от лицата и същите не са осъществявали трудова дейност в дружеството. Съдът сочи за безспорен факт, че дружеството е подало следните уведомления: Уведомление по чл.62,ал.5 КТ за сключени трудови договори с Е. Я. и И. Т.; уведомления по чл. 62,ал.5 КТ за прекратени трудови договори със същите лица. В тези уведомления, съгласно утвърден образец, се съдържат данни за работника- три имена и единен граждански номер.

Изхождайки от липсата на валидно подписани и сключени трудови договори съдът излага подробни мотиви защо приема, че обработването на личните данни на Т. и Я. от страна на дружеството жалбоподател е незаконосъобразно, поради което потвърдил извода на КЗЛД, че е налице нарушение на чл.6,§1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 за законосъобразно обработване на личните данни.

За соченото нарушение КЗЛД наложила на дружеството имуществена санкция на основание чл.83,§5,б. „а“,вр. с чл. 58,§2,б.“и“ от същия Регламент 10 000лева.

Решаващият извод на съда е, че размерът на санкцията е определен произволно, без да бъдат обсъдени задълбочено смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелствата и без да се вземе предвид оборота на дружеството.

Този извод на съда е неправилен.

При законосъобразната констатация, че дружеството е извършило обработване на процесните лични данни, чрез тяхното разпространяване / в нарушение принципите за законосъобразност и добросъвестност (чл. 5, § 1, б. "а" ОРЗД), без да са изпълнени условията за законосъобразност на обработването, регламентирани в чл. 6 от Регламента, включително без субектът на данните да е дал съгласие за обработване на личните му данни по начина, приложен от дружеството, свързан с конкретната цел на обработване/ - съдът приема, че в този случай корективните правомощия на надзорния орган по чл. 58, § 2 б. "и" ОРЗД са упражнени формално, без да бъдат взети предвид особеностите на конкретния случай, като наложената имуществена санкция материално незаконосъобразно, според съда, е определена от административния орган в размер от 10 000 лева.

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно наложеното административно наказание "имуществена санкция" и по-конкретно липсата на пропорционалност при определяне на неговия размер от 10 000 лв. С оглед разпоредбата на чл. 83, § 5, б. "а" от Регламента нарушения на основните принципи за обработване на личните данни, в съответствие с чл. 5, каквито са установени в случая подлежат на административно наказание "глоба" или "имуществена санкция" в размер до 20 000 000 EUR, или в случай на предприятие - до 4% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по - висока, поради което размерът на наложената имуществена санкция в настоящата хипотеза от надзорния орган в размер на 10 000лв. е в минимален размер. В конкретния случай, административният орган е съобразил обстоятелства, че нарушението е първо за администратора, който е микропредприятие съгласно Закона за малките средните предприятия, с обща стойност на активите за 2023 година- 1 785 000лева, като дружеството е съдействало на КЗЛД при изясняване на преписката от фактическа и правна страна. Като утежняващи обстоятелства КЗЛД е приело, че с действията си дружеството е ограничило трудовите и социално права на засегнатите лица за период от седем месеца и преустановила неправомерното обработване едва след сезиране на комисията.

В тази връзка и предвид предвиденият максимум, както и обсъдените от КЗЛД индивидуализиращи нарушението обстоятелства, настоящият съдебен състав счита наложеният размер имуществена санкция за правилно определен, като същият не нарушава принципа на пропорционалност и не е прекомерен.

Първоинстанционният съд е постановил съдебно решение при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост, което трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като след неговата отмяна настоящият състав постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли жалбата на „Финпласт“ООД, против Решение №ППН-01-702/2023 от 13.02.2025 г. на Комисия за защита на личните данни.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер на 200 евро /по 100 евро за всяка инстанция/, и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 36 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение