Определение № 2143 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Община Костинброд, подадена чрез пълномощник, против определение № 1268 от 22.10.2024 г. по адм.д. № 718/2024 г. на Административен съд София-област, с което съдът е отхвърлил искането на общината за изменение на постановеното по делото определение №992/ 31.07.2024 г. в частта за разноските. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил уговореното с договора за правна помощ и защита адвокатско възнаграждение, което е и реално платено преди приключване на производството с постановеното определение. Община Костинброд твърди, че е направила своевременно искането си за разноски, същите й се дължат на основание чл. 143, ал. 2 АПК, а доказателства за реализирането им са представени с молбата по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, тъй като с постановеното определение производството по делото е прекратено в закрито заседание, без провеждането на устни състезания. Иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането с присъждане на сторените от страната разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020", чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно от данните по делото, производството пред Административния съд София-област е образувано по жалба на Община Костинброд срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС. С определение № 992/31.07.2024г. по адм. дело № 718/2024 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на общината и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 3 АПК - поради оттегляне на оспорения индивидуален административен акт. Съдът е присъдил на Община Костинброд направените по делото разноски в размер на 1700 лв. за платена държавна такса на основание чл. 143, ал. 2 АПК. Жалбоподателят е поискал изменение на определението в частта за разноските в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, тъй като съдът е пропуснал да присъди и поисканите разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие в размер на 20 160 лв. Съдът, с обжалваното в настоящото производство определение, е приел, че преди постановяване на определението за прекратяване на производството оспорващият е представил само договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съгласно което е уговорено възнаграждение на адвоката в размер на 20 160 лева, но не са представени доказателства за извършването на тези разноски. Посочил е, че по-късното представяне на доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение, а именно с молбата по чл. 248 ГПК, е ирелевантно за основателност на претенцията към момента на прекратяване на делото и не представлява основание за изменение на определението в частта за разноските. Определението е неправилно по следните съображения: Разноските на страната за водене на делото се дължат, ако са претендирани своевременно. Община Костинброд е поискала присъждане на всички направени по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар, още с подадената жалба срещу административния акт. С молба от 20.06.2024 г. общината е представила по указания на съда платежно нареждане за внесена държавна такса, пълномощно на адв. Е. Каменов и договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.06.2024 г. Видно от съдържанието на последния, страните са уговорили възнаграждение за адвоката в размер на 20 160 лв., което да бъде платено в 7-дневен срок от подписване на договора по посочената в договора банкова сметка на пълномощника. Действително доказателства за реално плащане на уговореното възнаграждение не са представени към 31.07.2024 г., когато с постановеното определение съдът е прекратил производството в закрито заседание. Доказателства за реално извършеното плащане на адвокатското възнаграждение са представени с молбата по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК от Община Костинброд. Видно от приложеното банково извлечение и отчет по сметка, договореното възнаграждение е платено на адв. Каменов по банков път на 20.06.2024 г., т.е. в уговорения между страните 7-дневен срок. Препис от искането е изпратен на ответната страна. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор. Тя може да бъде осъществена само по висящ процес и то, когато искането е своевременно отправено пред съда, разглеждащ спора. Съдът не се произнася служебно по искането за разноски, а само по молба на заинтересованата страна. В конкретния случай искането е направено своевременно от надлежна страна. Съдът не е разгледал спора в открито съдебно заседание с призоваване на страните, а го е приключил с определение за прекратяване, постановено в закрито заседание. Общината, претендираща изменение на това определение в частта за разноските, с молбата по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е представила списък с разноски, както и писмени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Производството по чл. 248 ГПК не представлява процесуален способ за изправяне пропуски на страната, за да се приеме, както е посочил първоинстанционният съд, че възможността за представяне на доказателства за сторени разноски е преклудирана с постановения краен съдебен акт по делото. Това производство цели допълването му, когато съдът не се е произнесъл по направено искане за разноски или изменение, когато тези разноски са неправилно определени. Нещо повече, в конкретния случай при подаване на жалбата оспорващият не би могъл да предполага прекратяване на производството. При положение, че производството по делото е прекратено без провеждане на устни състезания, то единствената възможност за страната да представи всички доказателства за направените преди прекратяването на делото разноски е най-късно с молбата по чл. 248 ГПК. Именно това е сторила Община Костинброд с молбата от 08.08.2024 г. за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Отделно от гореизложеното, за да се произнесе, Върховният административен съд съобрази, че постановеното по адм. дело № 718/2024 г. на АССО определение № 992/31.07.2024 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на Община Костинброд и е прекратил производството по делото поради оттегляне на оспорения индивидуален административен акт, е обжалвано от двете страни по спора и пред ВАС е образувано адм.д. № 195/2025 г. Съдебният състав с определение № 569 от 22.01.2025 г. е отменил определението за прекратяване на делото в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Община Костинброд срещу т. 5.1. и т. 5.3. от решение от 31.05.2024 год. на ръководителя на УО на ОПОС и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на общината в тази част. Оставил е в сила определението в останалата част. Разпоредбата на чл. 143 АПК сочи, че съдебните разходи се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т. е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), което води до извод, че отговорността за разноските се определя с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. Дължимостта на съдебните разноски зависи от крайния резултат на делото предвид чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, защото правото на разноски за страната зависи от разрешаването на спора по същество. При тази законова регламентация и предвид направената констатация за отмяна, макар и частична, на определението, с което е сложен край на производството пред АССО, определението по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК следва да бъде отменено, доколкото присъждането на разноски, респ. искането за тяхното изменение, следва изхода на делото по основния предмет на спора. В чл. 143 АПК отговорността за разноски е регламентирана с оглед изхода на главния спор. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по всички разноски, сторени в производството, като предвид крайния си извод отчете представените доказателства за реализираните разноски в хода на цялото производство, частичната висящност на спора и стабилността на постановеното от АССО прекратително определение и в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд