Определение № 60544 от 01.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3581/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на К. Х. Н. срещу въззивно решение от 07.07.2020 г. по възз. гр. д. № 974 /2020 г., на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.01.2020 г. по гр.д. № 4289 /2019 г. на Бургаския районен съд, с което срещу жалбоподателката К. Х. Н. и срещу С. М. М. е уважен иск на В. Н. П. за установяване на 2 /3 ид.ч. от правото на собственост на ищцата върху апартамент с площ 40.72 кв.м., в [населено място], индивидуализиран в решението. Ответникът по касационната жалба В. Н. П. в писмен отговор оспорва наличието на снования за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Въззивното производство е образувано по жалби на двамата ответници. За да постанови въззивното решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е приел следното: При покупката са вложени 4 010.39 лева общи средства на съпрузите (от цената в размер на 9 377 лева), за които не е опровергана презумпцията за съвместен принос. Но въззивният съд е приел, че поради липсата на въззивна жалба от ищцата, положението на двамата жалбоподатели не следва да се влошава. Поради това е приел, че наследодателят е бил едноличен собственик на процесния апартамент. Затова въззивният съд е разгледал възражението на К. Н. за придобивна давност, но го е намерил за неоснователно. Като се е позовал на ТР № 1 /06.08.2012 г. на ВКС, въззивният съд е приел крайния извод, че твърдението за придобиване по давност е недоказано, тъй като по делото не е установено безспорно владението на ответницата. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: · Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по онези спорни въпроси, по които крайните изводи на първоинстанционния съд не са били оспорени във въззивната жалба и доводи за тяхната неправилност не са били излагани от въззивника, а формирането на тези изводи не е свързано с прилагането на материалноправна норма от публичен ред, нито е свързано с необходимост да се следи за интереса на някоя от страните? Въпросът е свързан с извода на въззивния съд за платени общи средства за придобиването на процесния апартамент. Въпросът не е обусловил крайните изводи на въззивният съд, който изрично е посочил, че не взема предвид този извод, тъй като ищцата не е подала въззивна жалба, поради което съдът няма право да влошава положението на жалбоподателите. Така въззивният съд е приел, че наследодателят е бил изключителен собственик, а ищцата и първата ответница – негови наследници по закон и е разгледал възражението на първата ответница за придобивна давност, но го е намерил за неоснователно. Поради това не са обуславящи изведените въпроси, свързани с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че част от продажната цена на процесния апартамент е заплатена със семейни средства. · Как следва да се тълкуват договорните клаузи – дали по реда на чл.20 ЗЗД (разпоредбата е възпроизведена във въпроса)? Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е тълкувал бланковия договор за придобиване на процесния имот. Въпросът не е обуславящ по изложените съображения по предишния въпрос. Въззивният съд е приел за установено твърдението на жалбоподателката, че наследодателят е бил изключителен собственик на процесния апартамент. Въззивният съд не е приел, че част от имота е попаднал в съпружеска имуществена общност, разглеждал е единствено доводите, свързани с възражението на жалбоподателката за придобивна давност, но го е намерил за неоснователно. · Не следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал? Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. В съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил събрания доказателствен материал, свързан с доводите на страните за изтеклата в полза на първата жалбоподателка придобивна давност. · Следва ли съдът при решаване на въпроса за осъществена придобивна давност върху недвижим имот да съобрази изводите си за това кой упражнява владение (лично или чрез другиго) с установените по делото лични отношения? Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, съдът е обсъдил всички доказателства за релевантните за наведената придобивна давност факти, посочил е кои факти приема за доказани и кои не и въз основа на тях е обосновал крайните си изводи за недоказаност на възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност. Въззивният съд е съобразил вътрешните отношения, които е установил, като е приел, че те не съответстват на твърденията на жалбоподателката. Въпросът е основан на несъгласието на жалбоподателката с правните изводи на въззивния съд, но такова несъгласие не е основание за допускане на касационно обжалване. · Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички изложени в нея възражения и оплаквания, като изложи свои мотиви по тях, при съобразяване с пределите на производството. И този въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди по изложените по предишния въпрос съображения. Въззивният съд се е произнесъл по доводите и възраженията на жалбоподателката след като е установил релевантните за спора факта въз основа на пълна преценка на събраните по делото доказателства. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответната страна е основателно и доказано за сумата 925 лева с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното съдът