Определение № 108 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Н. И. М. и С. А. М., чрез адв. Н. С. срещу определение № 67/16.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 25/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 4395/09.12.2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 2132/2021 г., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба за освобождаване от държавни такси и разноски в производството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно. Поддържа, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Развити са подробни съображения, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е извел правилните фактически изводи от представените по делото доказателства, което довело до неправилност и необоснованост на постановения акт. Изложени са доводи, че неправилно било прието от въззивния съд, че жалбоподателите притежават значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да реализират доход за заплащане на дължимите такси и разноски в производството. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Предявени са обективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД срещу „Електроразпределение Север“ АД в общ размер на 270 203,10 лв. Прието е, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК дължимата обща държавна такса е в размер на 10 808,12 лв. От подадените по делото декларации въззивния съд констатирал, че жалбоподателите са собственици на множество земеделски земи /общо 70/, от някои от които получават доходи от рента, жилищни сгради с прилежащо дворно място в [населено място], с. о. „Сълзица“ и [населено място], апартамент в [населено място], имот в землището на [населено място], апартамент в [населено място], четири МПС, три от които не са в движение. Установено е още, че С. М. е безработна, като декларирания от нея доход за 2021 г. е в размер на 3 777, 25 лв. Същата не страда от заболявания, които да ограничават способността й за полагане на труд или да са свързани със съществени разходи за лечение. Относно Н. М. било установено, че е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, ограничаващи възможността му за полагане на труд или свързани със съществени разходи за лечение. Констатирано е, че последния упражнява търговска дейност чрез „Николас – Техно“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е, както и е съдружник в СД „Орион–С –Манчев и сие“. Жалбоподателите са декларирали задължения към банкови институции по три договора за банков кредит за текущо потребление за сумите от 15 000 лева, 6 000 лева и 6 900 лева. Посочено е още, че същите живеят под наем, за което заплащат ежемесечно 400 лв. Предвид на гореизложеното било прието, че ищците притежават достатъчно имущество, от което да реализира доход, с който да обезпечат покриване на задълженията си за такси и разноски, въз основа на което направеното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставено без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на съдебния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като директно от съдържанието му не се установява при постановяването му да са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, нито е приложен несъществуващ закон или е налице превратно приложение на закона. Оплакванията на жалбоподателите за допуснати закононарушения и необоснованост представляват единствено основания по чл. 281, т. 3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване. Само за пълнота може да се посочи, че обжалваният акт съответства на трайната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 83, ал. 2 ГПК. Съобразени са дадените указания в т. 12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. В настоящия случай са отчетени в съвкупност обстоятелствата, че жалбоподателите са в работоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да възпрепятстват полагането на труд, притежават значително недвижимо имущество, от което може да реализират доход, а съпругът упражнява самостоятелна търговска дейност. Предвид изложеното въпреки значителния размер на дължимата държавна такса правилно е прието, че жалбоподателите притежават значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да се реализира доход, или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, което е наложило и оставяне без уважение на направеното по чл. 83, ал. 2 ГПК искане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,