Определение № 52 от 24.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3025/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./ Постъпила е касационна жалба от Л. Г. П. чрез адв.Р. Т. срещу решение № 98 от 28.04.17г., постановено по в.гр.дело № 34/17г.на Габровския окръжен съд.С него е обезсилено решение № 405 от 5.02.16г.по гр.дело № 922/16г.на Габровския районен съд и производството е прекратено. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Л. Г. П. срещу С. И. П. и наследниците на починалия М. С. М. – П. А. М.,И. М. Х. и С. М. Д.,искове за обявяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот,обективиран в нот.акт № 3/14.12.04г.,на основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД,както и за обявяване недействителността му на основание чл.17 ал.1 ЗЗД.Със същото решение e призната за установена неистинността на декларация,подписана от М. С. М.,приложена на лист 11 от делото,на основание чл.194 ал.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Сделката,сключена между М. С. М. и С. И. П. с нот.акт за дарение на недвижим имот № 3/14.12.2004г.увреждаща ли е спрямо неучаствалия в нея съпруг- ищеца Л. Г. П. и не се ли изчерпва с този факт правния му интерес от търсената искова защита; 2.Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката на съда относно обосноваността или необосноваността на заключението на вещото лице,след като е било направено оспорване от ищеца; 3.Следва ли въззивният съд да направи собствен пълен анализ от събраните от първата инстанция доказателства по делото,като решаващи съдебна инстанция,или дейността на окръжния съд има контролно-отменителна и проверяваща функция. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Т. Н. Х. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с нот.акт № 3/14.12.2004г.М. М. е дарил на С. И. П. собствения си недвижим имот,находящ се в [населено място] ,общ.Г.,представляващ УПИ VІІ-105 в кв.9 по плана на селото,заедно с двуетажна паянтова жилищна сграда,лятна кухня и плевня,както и е учредил право на ползване върху имота на Л. Г. П. докато е жив,безвъзмездно.По делото била представена декларация от М. М.,с която последният декларира,че във връзка с дарението на процесния имот е получил сумата 8 000 лв.От назначената графологична експертиза в първоинстанционното производство било установено,че подписът за „декларатор” не е положен от М..Установено е,че с декларация по чл.26 СК от 9.12.10г.Л. П. е дал съгласие съпругата му С. П. да продаде единственото им семейно жилище,описано в нот.акт № 3/2004г.С нот.акт № 166/9.12.2010г. С. П. е продала ½ от процесния недвижим имот на И. Л. А.,а с нот.акт № 147/5.08.15г. му е продала и останалата 1/ 2 ид.ч.от имота.С решение № 72 от 18.03.16г.по гр.дело № 407/15г.на РС-Бяла бракът между Л. П. и С. П. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата.Със същото решение е предоставено ползването на семейното жилище на ответницата С. П. по искане на ищеца Л. П.. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че предявените искове за прогласяване на недействителност на симулативната сделка и прогласяване на прикритото съглашение за действително, са недопустими поради липсата на правен интерес за ищеца.Изложени са съображения,че той няма да придобие вещни права върху процесния имот,тъй като с негово съгласие е продаден от ответницата,а същевременно не е лишен от учреденото му с нот.акт № 3/2004г.пожизнено право на ползване върху имота.Учреденото право на ползване следва имота и същото не е накърнено с разпоредителните сделки,извършени от ответницата,след като ищецът не се е отказал изрично от него. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия релевантен за изхода на спора въпрос,уточнен и конкретизиран от съда съгласно правомощията му по т.1 от ТР № 1 от 19.02.10г. по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК,а именно: Налице ли е правен интерес за съпруг,неучастващ в сделка – дарение да атакува същата с твърдения за относителна симулация и увреждане на правната му сфера,като счита,че е разрешен в противоречие с приложеното решение № 763 от 4.02.11г.по гр.дело № 356/10г.на ІІІ г.о.на ВКС.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване по втория въпрос: Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката на съда относно обосноваността или необосноваността на заключението на вещото лице,след като е било направено оспорване от ищеца,тъй като не е от значение за изхода на спора по допустимостта на иска. Не е разрешен в противоречие с постановките на ТР № 1 от 4.01.2001г. на ОСГТК на ВКС,т.19 въпросът: Следва ли въззивният съд да направи собствен пълен анализ от събраните от първата инстанция доказателства по делото,като решаващи съдебна инстанция,или дейността на окръжния съд има контролно-отменителна и проверяваща функция.В случая въззивният съд е извършил собствена преценка на доказателствения материал по делото,като е достигнал до правни изводи,различни от тези на първоинстанционния съд относно допустимостта на предявения иск. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.