Определение № 571 от 17.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2014 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от С. Г. С., против определение № 326/19.11.2013 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 1412/2012 г., с което производството по делото е прекратено. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Частната жалба е допустима, разгледана по същество, е неоснователна. С. Г. С. е подала две жалби, в които се оплаква, че В. е отказал да се произнесе по две нейни жалби, съответно с вх. № 357/24.04.2012 г. и вх. № 618/10.07.2012 г., и двете против решение за отписването й като адвокат, взето с протокол № 7/30.05.2012 г. от Адвокатския съвет при Адвокатска колегия - Варна. Съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 1412/2012 г. е прекратил производството и по двете жалби на С. С. срещу мълчаливите откази на В.. Съображенията са, че към датата на подаване на първата от тях - 05.06.2012 г., не е имало решение на В. адвокатска колегия за отписването на С. С. като адвокат, а при подаване на втората жалба срещу мълчаливия отказ, вече е имало решение по същество на Висшия адвокатски съвет, с което се потвърждава решението на В. адвокатска колегия. Настоящият състав намира, че правилно, като краен резултат, е прекратено производството по гр.д. № 1412/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. С решение на дисциплинарния съд при АК, [населено място] от 16.02.2011 г. по д.д. № 48/2010 г. на адвокат С. С. е наложено наказание - глоба в размер на шест минимални работни заплати- в размер на 1440 лв. и на основание чл.133, т.4 от Закона за адвокатурата е лишена от право да упражнява адвокатска професия за срок от 16 /шестнадесет/ месеца. С решение от 4.11.2011 г. по д.д. № 21/2011 г. Висшият дисциплинарен съд на Адвокатурата в България е потвърдил решението на дисциплинарния съд при АК Варна. С решение № 7 от 30.05.2012 г. Адвокатският съвет на Адвокатска колегия Варна, на основание чл.22, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е отписал от адвокатската колегия С. Г. С.. Двете жалби на С. до ВАС - с вх. № № 357/24.04.2012 г. и 618/10.07.2012 г., са срещу решение № 7/2012 г. на ВАК. Висшият адвокатски съвет се е произнесъл по същество с решение № 1577/14.09.2012 г., като е потвърдил решение № 7 от 30.05.2012 г. на ВАК. Това решение на Висшия адвокатски съвет е влязло в сила, както се установява от справка по гр.д. № 1454/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение. При тези данни, липсва правен интерес от произнасяне по жалбите на С. С. против мълчаливи откази на Висшия адвокатски съвет. Какъвто и да бъде резултатът по тях, не може да се промени влязлото в сила окончателно решение на Висшия адвокатски съвет, с което е било потвърдено решението на АК Варна. Съображенията в частната жалба дали адвокат С. е допуснала действително дисциплинарно нарушение и ако да, съответно на него ли е наложеното й наказание, няма как да бъдат преценявани в настоящото производство. Същото се отнася и до твърденията за недобросъвестно и неколегиално поведение на членове на АК Варна и В.. Потвърденото решение № 7/2012 г. на ВАК е факт, който няма как да бъде променен и е без значение дали Висшият адвокатски съвет е действал добросъвестно при оформяне на документите и окомплектоване на преписките, които е изпращал във ВКС по различните дела. В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, съдът