Решение № 931 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12222/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1468 от 20.11.2025 г. по адм. д. № 743/2025 г., Административен съд Софи – Област (АССО) е обявил нищожността на АУПДВ № 01-6500/4047#13 от 13.06.2025 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „ Земеделие“ (ДФЗ). Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез ст. юрисконсулт Момчилов. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. В проведено открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Излага съображения за даване ход на делото в писмено становище. Ответникът по касационната жалба – Д. В. Р., чрез адв. Ламбева, оспорва жалбата в проведено открито съдебно заседание от 20.01.2025 г. и в депозиран писмен отговор. Заявява, че не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първостепенният съд е бил АУПДВ №01-6500/4047#13 от 13.06.2025 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „ Земеделие“, с който спрямо Д. В. Р. е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП, подмярка13.1 и ДПЖ пл. по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 23/280520/03810 в размер на 5363,17 лв. За да обяви нищожността на оспорения АУПДВ административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Процения АУПДВ е издаден, след като с влязло в сила решение № 183 от 22.02.2023 г. по адм.д. № 1096/2022 г. АССО по жалба на Д. В. Р. е отменил АУПДВ № 01-6500/4047 от 07.09.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателката Рангелова е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП, подмярка 13.1 и ДПЖ пл. по заявление за подпомагане за кампания 2020 с [ номер] в размер на 5363,17лв. В мотивите на решението на АССО е прието, че при постановяване на акта не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, липсата на фактически и правни основания е съществено нарушение, което е основание за отмяна на акта. Цитираното решение на АССО е оставено в сила с решение № 11774 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 3235/2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Първостепенният съд е акцентирал, че с решението на АССО, както и с решението на Върховния административен съд, административната преписка не е върната на административния орган за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е установил, че съгласно мотивите изложени в оспорения в настоящото производство АУПДВ, административният орган е приел, че с влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на АССО, преписката е върната за ново произнасяне от страна на административния орган при съобразяване с мотивите на съда. Органът е посочил, че в изпълнение на съдебното решение и на основание чл. 26, ал. 1 АПК повторно е открил производството по издаване на АУПДВ. Като резултат е издаден оспореният пред АССО АУПДВ № 01-6500/4047#13 от 13.06.2025 г., с който по отношение на Д. В. Р. е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП, подмярка13.1 и ДПЖ пл. по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 23/280520/03810 в размер на 5363,17лв. При тези данни административният съд е приел за категорично установено, че спорът е решен по същество с влязлото в сила съдебно решение, с което съдът не е върнал административната преписка на административния орган. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.177, ал.1, изр. 2 АПК, съгласно която решението, с което актът е отменен, има действие по отношение на всички. Прието е, че органът не разполага с правомощие да продължава същото административно производство или да образува друго административно производство, включително да се позовава на влязлото в сила съдебно решение, с което предходният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен и да издаде нов АУПДВ със същото съдържание, доколкото преписката не е върната на компетентния орган. АССО е цитирал нормата на чл. 177, ал. 2 АПК и е обосновал извод, че за органа е преклудирана възможността да издава нов акт със същото съдържание между същите страни. Крайният извод на решаващия съд е за нищожност на оспорения АУПДВ № 01-6500/4047#13 от 13.06.2025 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като издаден в противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 183 от 22.02.2023 г. по адм. д. №1096/2022 г. по описа на АССО, с което е отменен първия АУПДВ № 01-6500/4047 от 07.09.2022 г., издаден по отношение на Д. В. Р.. Решението е правилно. По делото липсва спор относно фактите и същите правилно са пресъздадени и възприети в съдебния акт. Установява се от доказателствата, че първоначално по отношение на Д. В. Р. е издаден АУПДВ № 01-6500/4047#2 от 07.09.2022 г. от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който спрямо земеделския стопанин е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по СЕПП, подмярка 13.1 и ДПЖ пл. по заявление за подпомагане за кампания 2020 с [ номер]в размер на 5363,17 лв. С влязло в сила решение № 183 от 22.02.2023 г. по адм.д. № 1096/2022 г. на АССО е отменил АУПДВ № 01-6500/4047#2 от 07.09.2022 г. За да отмени посочения АУПДВ съдът е приел, че в административният акт липсват фактически и правни основания за издаването му с оглед, че от съдържанието на АУПДВ не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени факти и формираните въз основа на тях аргументи за постановяване на извършените намаления и прекалкулация на полагаемата субсидии, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съда не става ясно кои конкретно нормативни изисквания не са спазени от заявителя и по отношение на кои от заявените за подпомагане площи се налагат процесните намаления на финансовото подпомагане. Тези изводи на АССО са изцяло възприети за правилни и законосъобразни с решение № 11774 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 3235/2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В съответствие с данните по делото АССО е съобразил, че при произнасянето си по същество с влязлото в сила съдебно решение № 183 от 22.02.2023 г. по адм. д. № 1096/2022 г. АССО, а в последствие и ВАС не са върнали административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган в нарушение на влязлото в сила решение № 183 от 22.02.2023 г. по адм.д. № 1096/2022 г. на АССО, потвърдено с решение № 11774 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 3235/2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е издал повторно АУПДВ № 01-6500/4047#13 от 13.06.2025 г. въз основа на същите факти и обстоятелства и на същото основание, както по предходния АУПДВ, който е бил отменен. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК императивно регламентира, че актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи и правилно, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК е приел за нищожен повторно издаденият АУПДВ, който е в обективна и субективна тъждественост с предходно издадения акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, каквото в настоящия случай не е налице. Този текст на ГПК е приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. Въз основа на анализа на цитираната разпоредба следва, че влезлият в сила съдебен акт се ползва със силата на пресъдено нещо, т. е. установеното по отношение на правния спор между Държавен фонд „Земеделие“ и Д. В. Р. по повод дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по схема СЕПП, подмярка 13.1 и ДПЖ пл., е бил разрешен с необжалваем съдебен акт, с който съдът не е върнал административната преписка на административния орган. В този смисъл на основание чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК решението, с което актът е отменен, има действие по отношение на всички. Предвид изложеното правилни са изводите на АССО, че органът не разполага с правомощие да продължава същото административно производство или да образува друго административно производство, включително да се позовава на влязлото в сила съдебно решение, с което предходният АУПДВ е отменен, като незаконосъобразен и да издаде АУПДВ със същото съдържание, доколкото преписката не е върната на компетентния орган. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното производство не са представени доказателства относно причините, налагащи издаването на процесния АУПДВ повече от една календарна година след уведомяването на кандидата от Държавен фонд „Земеделие“ за откриване на административното производство с писмо изх. № 01-6500/4047 от 29.01.2024 г. В касационната жалба се съдържат доводи относно законосъобразността на влязлото в сила решение № 183 от 22.02.2023 г. по адм. д. № 1096/2022 г. на АССО, с което е отменен предходно издаденият АУПДВ № 01-6500/4047#2 от 07.09.2022 г. По същество тези доводи целят пререшаване на спора, който вече е бил разрешен с цитирания съдебен акт и обсъждането им в настоящото касационно производство е недопустимо. Като е обосновал извод за нищожност на оспорения АУПДВ на основание чл. 177, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от сочените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Видно от депозирания писмен отговор по касационната жалба от ответника е заявена претенция за съдебни разноски. Предвид изричното изявление от страна на процесуалния представител на ответника адв. Ламбева в провелото се пред настоящата инстанция открито съдебно заседание, че не претендира разноски, такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение