Решение № 1404 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201208860, подадена чрез адв. Костолов, против Решение № 28272/26.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6280/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на юридическото лице против Ревизионен акт (РА) № Р-29002922003348-091-001/07.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и осигурители“ („ГДО“), в частта му потвърдена с Решение № 506/25.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с която спрямо „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201208860 е определено допълнително задължение за корпоративен данък за внасяне за 2016 г. в размер на 402 265,47 лева, ведно с лихви за забава в размер на 232 276,49 лева, в резултат на увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат (СФР) за 2016 г. на основание чл. 26, т. 1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО със сумата от 4 025 654,03 лева. Поддържа се неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания в обхвата на чл. 209, т. 3 от АПК. В обобщение същите се свеждат до това, че необосновано спрямо доказателствата по делото и материално незаконосъобразно съдът е приел, че органите по приходите са се справили с доказателствената тежест да установят осъществени действия, в обхвата на регулацията по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, поради което и не следва да бъдат признати за данъчни цели осчетоводените по сметка 609 „Други разходи“ разходи в размер общо на 4 025 654,77 лева, произтичащи от продажбата (цесията) на вземанията на ревизирания субект спрямо „Тибиел“ ЕООД, „Мини открит въгледобив“ ЕАД и „Форест Клъб“ ЕООД. Поддържа, че продажбата на вземане на цена с 15 % по-ниска от неговия номинал сама по себе си не води до такъв извод; че се касае до свобода на договаряне; сделката сама по себе си не противоречи на закона и следва да бъде зачетена; процесните договори за цесия са свързани с търговската дейност на ревизирания субект; липсват доказателства цената по всеки един от спорните договори да е различна от пазарната; на лице са обективни данни, спрямо които тази цена е определена; неправилно е прието, че по договорите липсва плащане и не на последно място – при цесионерите е отчетен приход в същия размер. В този порядък настоява, че при доказателствена тежест за органите по приходите същите не са установили в условията на пълно доказване, че е проявен фактическият състав било то на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и/или чл. 16, ал.3 от същия закон. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА в оспорената му част, с присъждане на сторените в процеса разноски за заплатени държавни такси и депозит за вещо лице. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. София, юрк. Кръстева, оспорва същата по съображения, изложени в пледоарията по съществото на спора, с аргументи че е на лице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО при липсата на установено наличие цената по договорите за цесия да бъде намалена, нито се доказва продажбата да е извършена по пазарни цени на вземанията, т.е. това не можело да се приеме за нормална търговска практики. Заявява претенция за присъждане на разноски под формата на дължимото се за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на производството пред състава на АССГ е била законосъобразността на РА № Р-29002922003348-091-001/07.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – „ГДО“, в частта му потвърдена с Решение № 506/25.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София с която спрямо „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201208860, е определено допълнително задължение за корпоративен данък за внасяне за 2016 г. в размер на 402 265,47 лева, ведно с лихви за забава в размер на 232 276,49 лева, в резултат на увеличение на декларирания СФР за 2016 г. на основание чл. 26, т. 1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО със сумата от 4 025 654,03 лева. Съставът на АССГ е приел, че противоположните становища на страните в процеса се свеждат до отговора на въпроса дали „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД като е цедирал преди падежа свои вземания на цени, по-ниски от номинала им, в резултат на което е отчело разходи, формирани от отписване на тези вземания по номинал и реализиран от продажбата им по-малък приход, покрива хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане, като въпросният разход в размер общо на 4 025 654,77 лева не следва бъде признат за данъчни цели на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО. След като е изследвал фактите по случая, описал е дадените експертни изводи в приетата по делото ССчЕ и същността на договора за цесия, за да отхвърли жалбата съставът на АССГ е приел следното от фактическа и правна страна по така повдигнатия въпрос. „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД е дружество, учредено на 15.06.2010 г., чиято основна дейност е свързана с търговия с електрическа енергия, счетоводното отчитане се осъществява съгласно изискванията на ЗСч, Международните счетоводни стандарти и съставен индивидуален сметкоплан. Подадена е годишна данъчна декларация за финансовата 2016 година, с вх. № 2212И0079538 от 30.03.2017 г., с деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 1 175 938,42 лева и формиран данъчен финансов резултат - данъчна печалба 1 261 135,57 лева. Деклариран е корпоративен данък за внасяне в размер на 126 113,56 лева. От ревизираното дружество са отчетени разходи в размер общо на 4 025 654,77 лева, осчетоводени по счетоводна сметка 609 "Други разходи" във връзка с цедиране на вземания от "Тибиел" ЕООД на 16.11.2016 г., от "Мини открит въгледобив" АД на 30.06.2016 г. и от "Форест Клъб" ЕООД на 16.12.2016 г. По този повод е установено, че „Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД – в качеството му на заемодател, има сключени следните договори за предоставяне на заеми: Договор за финансова помощ от 20.11.2014 г., сключен с „Тибиел“ ЕООД, с размер на финансовата помощ до 1 500 000 лева, при договорена лихва в размер на 7 % и срок 3 г. С анекс от 05.01.2015 г. размерът на заеманата сума се увеличава до 4 500 000 лева, с анекс от 01.07.2015 г. до 16 000 000 лева и с анекс от 20.11.2018 г. се удължава срока на до 10 г. Договор за паричен заем от 01.12.2015 г., сключен с "Форест Клъб" ЕООД, с уговорен размер на отпуснатите заемни средства до 1 000 000 лева, при договорена лихва в размер на 7 %, и срок на връщане до 3 години и гратисен период до 01.01.2016 г. С анекс от 05.01.2016 г. размерът на заеманата сума се увеличава до 3 000 000 лв., с анекс от 16.05.2016 г. до 4 000 000 лв. и срок до 01.12.2020 г., с анекс от 18.01.2019 г. до 7 000 000 лева и с анекс от 01.07.2019 г. до 12 000 000 лв. и срок до 30.06.2020 г. Договор за финансова помощ от 05.01.2016 г., сключен с "Мини Открит Въгледобив" ЕАД, с уговорен размер на финансовата помощ до 7 000 00 лева, при договорена лихва от 7 % и 3 годишен срок. С анекс от 08.02.2016 г. размерът на заеманата сума се увеличава с допълнителни 6 000 000 лева. Установени са и счетоводните отразявания във връзка с така възникналите договорни отношения и тяхното изпълнение, вкл. и осчетоводените приходи от лихви, които не се спори, че участват при формиране на СФР на дружеството вкл. и за 2016 г., респ. данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2016 г. Не се спори и че по силата на Договор за цесия от 16.11.2016 г., сключен между „Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД – в качеството му на цедент и „ТЕЦ Бобов Дол" ЕАД – в качеството му на цесионер, по силата на който ревизираният субект е прехвърлил на цесионера своето вземане от „Тибиел" ЕООД, произтичащо от Договор за финансова помощ от 20.11.2014 г. и последващите му анекси, на обща стойност 18 147 047,38 лева /от които главница 17 053 367,88 лева и лихва 1 093 679,50 лева/ срещу възнаграждение в размер на 15 424 990,27 лева, която цена ще бъде заплатена вкл. и чрез прихващане на насрещно задължение на цедента към цесионера по Договор за покупко-продажба на електрическа енергия. На 16.11.2016 г. е съставен приемо-предавателен протокол за предаване на договора за финансова помощ от 20.11.2014 г. и уведомление до „Тибиел" ЕООД по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Сключен е и Договор за цесия от 16.12.2016 г. между „Гранд Енерджи Дистрибюшън " ЕООД – в качеството му на цедент, и „Брикел" ЕАД – в качеството му на цесионер, по силата на който ревизираният субект е прехвърлил на цесионера своето вземане от „Форест Клъб" ЕООД, произтичащо от Договор за заем от 01.12.2015 г., в размер на 3 571 650,67 лева /от които главница 3 391 160,00 лв. и лихва 180 490,67 лева/ при цена от 3 035 903,07 лева, платима в срок до 5 години. На 16.12.2016 г. са съставени приемо-предавателен протокол за предаване на договора за паричен заем от 01.12.2015 г. и уведомление до „Форест Клъб" ЕООД по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Не на последно място е сключен и Договор за цесия от 24.04.2016 г. между „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД – в качеството му на цедент, и „Топлофикация Перник" АД - цесионер, по силата на който ревизираното лице прехвърля на цесионера своето вземане спрямо длъжника "Мини Открит Въгледобив" ЕАД, произтичащо от Договор за финансова помощ от 05.01.2016 г., в размер на 5 119 000 лева /от които главница 5 000 000 лева и лихва 119 000 лева/ за сумата от 4 351 150 лева, платими в срок до 5 години. На 24.04.2016 г. са съставени приемо-предавателен протокол за предаване на договор за финансова помощ от 05.01.2016 г. и уведомление до "Мини Открит Въгледобив" ЕАД по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Установено е, че по ревизията не са ангажирани доказателства как е определена цената по договорите за цесия (по-ниска от номинала на финансовите активи), не са представени пазарни оценки на вземанията, нито е посочено в договорите да има извършени такива, не е извършвана и обезценка на финансовите активи. Представени са доказателства за счетоводното отразяване на така възникналите отношения по договорите за заем/финансова помощ (предоставени средства, погасяване на главници и лихви и прочие), както и тези по повод договорите за цесия, вкл. и спорните разходи. Според съда от счетоводна гледна точка вземанията от клиенти на дружеството съставляват финансов актив по смисъла на СС 32, като при отписването им поради прехвърляне, резултатът се отчита като текущ финансов разход или приход, като една от хипотезите на отписване на финансов актив е в следствие неговото прехвърляне посредством договор за цесия, която правна сделка намира своята регламентация в чл. 99 – 100 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Всъщност съставът на АССГ е възприел, че процесните договори за цесия са породили своето действие, но също така и че преди тях не е извършвана обезценка на вземанията, както и че не е доказано основанието цената по тези договори да е по-ниска от номинала на самите вземания, нито е доказано тази цена да е пазарната им стойност. Според съда при липсата на данни за нещо различно, справедливата цена на вземанията на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД спрямо неговите длъжници „Тибиел“ ЕООД, „Мини открит въгледобив“ ЕАД и „Форест Клъб“ ЕООД, произтичащи от сключените с тях договори за финансова помощ, респ. заем, и анексите към тях, е тази, отразена в счетоводството на ревизирания субект. Прието е, че фактът (както поддържа и жалбоподателя), че липсват каквито и да било основания за обезценка на тези финансови активи, но се продават на по-ниска от номиналната им цена, в съвкупност с обстоятелството, че към момента на продажбата на тези вземания „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД продължава да кредитира същите цедирани длъжници, обосновава извод, че се касае до действия, водещи до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Отречена е тезата на жалбоподателя за обоснованост на цената по договорите за цесия предвид „необходимостта от свежи парични потоци“ и конкретните търговски взаимоотношения, с аргументи, че не е доказано извършена плащане на парични средства по договорите за цесия, а единствено прихващане на насрещни задължения - последното било видно от заключението на вещото лице, което не е кредитира относно изводите му за погасяване на част от задълженията на цесионерите към цедента чрез постъпили суми по банковата сметка на „Гранд Енерджид Дистрибюшън“ ЕООД. Сторено е позоваване на практика на ВАС, изразена в Решение № 3916/02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7099/2023 г., според която е прието, че прехвърляне на вземания чрез цесия срещу намалена цена и без реално извършено равностойно плащане не представлява нормална търговска практика, а отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Най-сетне не е споделено разбирането, че не може да се говори за отклонение от данъчно облагане при положение, че цесионерите са отчели приходи от договорите за цесия, в размер идентичен с отчетения разход от страна на ревизираното дружество, с аргумента че не се установял крайният данъчен резултат при цесионерите, за което отчетникът сочил че съгласно публичните данни от Търговския регистър реализират минимална печалба или отрицателни данъчни резултати. При положение, че по делото липсвали данни осчетоводения от тези дружества приход да е довел до съответно увеличение на данъчната основа, увеличение на печалбата и дължим корпоративен данък, неоснователен е доводът на оспорващия за „данъчна неутрализация“. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част с аргументи, че „не е направен анализ и не е даден отговор отчитането на доходите при дружествата, получатели на цедираните вземания, какъв резултат и данък формират за съответната година“. Аргументите, черпени от осчетоводените приходи от лихви по договорите за финансова помощ и заем, също са отхвърлени поради липсата на реални парични потоци и тяхното „неутрализиране“ с отчитането им като разход при прехвърляне на вземането, която е довел до намаляване на печалбата и на данъка. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно постановено. Основателни са оплакванията на касатора, че макар и първоинстанционният съд принципно правилно да е определил спорните между страните обстоятелства от фактическа и правна страна, при неправилна преценка на част от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, е извел необосновани фактически и неправилни крайни правни изводи за законосъобразност на РА в обжалваната му част. В този план на първо място следва да акцентира, че три са правните основания, довели до регулацията за данъчни цели на декларирания от дружеството СФР за 2016 г. – чл. 26, т. 1 от ЗКПО, чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 от ЗКПО. Очевидно съставът на АССГ е приел изрично, че е изпълнен фактическият състав на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, но също така имплицитно е приел материалната законосъобразност на РА в неговата цялост, т.е. потвърдил е хипотезите и на чл. 26, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 от ЗКПО. От своя страна касационната инстанция (предвид начина на излагане на мотивите на първата съдебна инстанция, т.е. изведеният извод за законосъобразност на РА при конкретните негови фактически и правни основания) счита, че нищо от фактическите установявания на съда, следващи тези на органите по приходите, нито събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обосновава извод за субсумиране на казуса в хипотезата било то на чл. 26, ал. 1 от ЗКПО, било на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО. Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО „Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1. разходи, несвързани с дейността; …“. От данните по делото не става ясно, защо съдът, аналогично на органите по приходите, е приел, наличието на тази хипотеза – липсват каквито и да било фактически, а и правни основания, изложени било то в РД, в РА и/или в Решението на горестоящия административен орган, още повече че еднозначно е установено, че част от търговската дейност на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД е такава по предоставянето на заемни парични средства на различни дружества (така и принципното разбиране, изразено в Решение № 12207 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2023 г., I о.). От своя страна новелата на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО предвижда, че „Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.“. Отново не става ясно, които точно фактически установявания по повод сторената регулация във връзка с осчетоводените разходи, в резултат на сключените договори за цесия, органите по приходите свързват с проявлението на фактическия състав на цитираното правило. Както съдът, така и самата данъчна администрация, не сочат привидност на тези правоотношения, нито идентифицират евентуалната „прикрита сделка“. Същественото е, че доказателствената тежест е изцяло за органите по приходите, а те очевидно не са се справили с нея, а единствено и само бланкетно се позовават на това правно основание. Всъщност съобразно поддържаното от страните правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до отговора на въпроса „дали „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД като е цедирал преди падежа свои вземания (посочени по-горе, бел. моя) на цени, по-ниски от номинала им, в резултат на което е отчело разходи, формирани от отписване на тези вземания по номинал и реализиран от продажбата им по-малък приход, покрива хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане, като въпросният разход в размер общо на 4 025 654,77 лева не следва бъде признат за данъчни цели“. За да се отговори на този въпрос преди всичко следва да се посочи, че принципно правилно и съобразно константната съдебна практика съставът на АССГ е приел, че „цесията“ е институт на облигационното право и регламентацията й е уредена в чл. 99 - чл. 101 ЗЗД и по силата на този договор цедента прехвърля свои съществуващи вземания спрямо длъжник/ци, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва тяхното естество, на цесионера. Последният става кредитор на прехвърлените му вземания. Законът предвижда прехвърлянето на вземанията (цесията) да става безвъзмездно или възмездно. Страните по договора за цесия са свободни да определят покупната му цена и това е разпоредено от чл. 20 ЗЗД, уреждащ свободата на договаряне. Но също така е вярно и че свободата на договаряне, макар и да не може да бъде ограничавана, не изключва приложението на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Няма законова пречка данъчните субекти да уговарят конкретните условия, при които се осъществяват правоотношенията помежду им, но за данъчни цели всички те подлежат на съответна преценка, респ. регулация по правилата на ЗКПО за целите на формиране на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. В крайна сметка „данъчният финансов резултат“ така както е дефиниран в чл. 18 ал. 1 от ЗКПО е счетоводният финансов резултат, който се преобразуван по реда и начина така както е посочено в чл. 22 във вр. с чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗКПО с данъчните постоянни разлики /дефинирани в Глава седма, чл. 26 и сл. от ЗКПО/, данъчните времеви разлики /дефинирани в Глава осма, чл. 34 и сл. от ЗКПО / и други суми, посочени в този закон. Крайният резултат може да бъде данъчна печалба /чл. 18 ал. 2 от ЗКПО/, съставляваща и данъчната основа за облагане с корпоративен данък /чл. 19 от ЗКПО/, респ. данъчна загуба /чл. 18 ал. 3 от ЗКПО/, подлежа на пренасяне по правилата на Глава Единадесета от част Втора на ЗКПО. В процесния случай безспорно всеки един от разглежданите договори за цесия е възмезден, т.е. в конкретния казус сме изправени пред покупко-продажба на вземания, като цената по договорите е по-ниска от номинална на цедираните вземания в частта, касаеща главниците по договорите за финансова помощ/заем (видно от съответните счетоводни операции вземанията за лихви, произтичащи от същите тези договори, са прехвърлени на цесионерите по техния номинал). Както правилно се поддържа от касатора обаче не всяка продажба на вземания в тази хипотеза, при която от счетоводна гледна точка се формира счетоводна загуба от отписване на съответния актив, намираща своето текущо счетоводно отчитане, води сама по себе си до извод за действия, предприети с цел отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е със следното съдържание: „Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане“. Или за да се приложи чл. 16, ал. 1 ЗКПО следва преди всичко да бъде установено, че търговските и финансовите взаимоотношения между лицата са при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от „обичайните условията“ и „пазарната цена“ за съответния вид сделка. В случая се поддържа такова различие с няколко аргумента, които обобщени се свеждат до следното – липса на обективни данни за несъбираемост на вземанията, съответна липса на обезценка, продължаващо кредитиране на същите дружества, липсата на ефективно разплащане на цената от страна на цесионерите. От друга страна не е възлагана експертиза, за да бъде установена „пазарната цена“ за съответния вид сделка. Първостепенният съд е възприел изцяло тези аргументи на органите по приходите и е приел, че същите са се справили с доказателствената тежест за установят кумулативните условия за прилагането на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, вкл. позовавайки се на съдебната практика, изложена в Решение № 3916/02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7099/2023 г. по описа на ВАС, и отхвърляйки последователно възраженията на данъчно-задълженото лице за противното. От своя страна касационната инстанция не споделя тези изводи и намира за основателни възраженията на касатора поради следното. Не може да се възприеме принципното разбиране че всяка една продажба на финансов актив, резултатът от която е финансова загуба, която намира отражение в СФР за съответният период и води до заплащане на данък в по-нисък размер, е действие, което следва да бъде субсумирано в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, като водещо всякога от отклонение от данъчно облагане. За разлика от фактите, при които е постановена цитирана от състава на АССГ съдебна практика (придобито вземане за сумата от 302 000 лева, в последствие цедирано за сумата от 1 000 лева, която не е и заплатена, без доказателства за причините за „обезценка“ повече от триста пъти), разликата в номиналната и „продажната“ цена на процесните вземания не надвишава 15 %, за което е даден експертен извод, в приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, че „това от счетоводна гледна точка е приемливо“, което касационната инстанция изцяло споделя, вкл. и през призмата на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Така даденият експертен извод е обоснован със следните аргументи - не се касае за несъбираеми (с изтекъл давностен срок) или трудно събираеми вземания (в която хипотеза практиката води до извод, че отстъпката е между 70 % и 80 % от номинала), но в същото време вземанията са с ненастъпил падеж, т.е. тяхната събираемост е отложена във времето с всички произтичащи от това рискове по събирането им за цесионерите (в този смисъл същите нямат интерес от придобиване на вземането по номинал), а от гледна точка на цедента – се стига до погасяване на негови изискуеми задължения (т.е. избягване изпадане в забава и произтичащите от това неблагоприятни за него финансови последици) и сдобиване с оборотни средства, които са изцяло в подкрепа на тезата на касатора за начина на формиране на цената по договорите за цесия (договорената „отстъпка“ е в размер на 15 % от номинала), т.е. нейната икономическа обоснованост. Тук основателно се възразява в касационната жалба, че напълно необоснован е изводът от фактическа страна на състава на АССГ, следващ отново безрезервно аргументите на органите по приходите, че единствено е на лице извършено прихващане и отложено във времето изплащане на остатъка от цената по договорите за цесия. Неправилно при преценката по чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на заключението на вещото лице в частта му относно погасяването на задълженията към „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД от съответния цесионер (отговор на въпрос 6) съставът на АССГ е отказал да го кредитира. Първо – въпреки, че принципно процесуалния представител на ответника е възразил против фактическите констатации и дадения експертен извод, не е поискал неговата проверка, второ – по делото са налични документите от счетоводството на ревизираното дружество, въз основа на които е работило вещото лице, трето – тези писмени доказателства не са оспорени (в смисъл на недостоверност на отразените в тях разплащания по банковата сметка на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД) от процесуалния представител на ответника, четвърто – изрични са констатациите на ревизиращия екип (виж Раздел III от Ревизионния доклад /РД/), че дружеството „прилага двустранна форма на счетоводно записване, организира и води текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на закона за счетоводството, МСС (международните счетоводни стандарти, бел.моя) и индивидуален сметкоплан“, т.е. за редовно водено счетоводство. При тези факти и съобразяване правилото на чл. 51 от ДОПК вр. чл. 182 ГПК (че вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили), следва да се приеме, че нищо по делото не опровергава заключението на вещото лице в тази му част и същото е обосновано спрямо събраните по делото доказателства. Процесуалния представител на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София само твърди съществуващи запори по банковите сметка на „Брикел“ ЕАД, респ. „тежко финансово състояние“ и на трите дружества - цесионери, но не ангажира доказателства за това. Обобщено установява се, че в резултат на цесията са погасени задължения на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД в размер на 10 000 000 лева към „Тец Бобов дол“ ЕАД (т.е. не са генерирани разходи от неизпълнение в един значителен размер) и са получени през периода 2016 / 2017 г. парични преводи по собствената му банкова сметка както следва: в размер на 5 424 990,27 лева с наредител „Тец Бобов дол“ ЕАД, в размер на 2 755 100 лева с наредител „Брикел“ ЕАД и в размер на 4 351 1150 лева с наредител „Топлофикация-Перник“ ЕАД – оборотни средства в значителен размер за нуждите на търговската дейност. Нищо друго не следва и от липсата на „обезценка“ на финансовите активи, преди тяхната продажба. Първо – в случая приложими са не националните Счетоводни стандарти, а Международните счетоводно стандарти (виж чл. 34 от Закона за счетоводството и констатациите в Раздел III от РД), приети с Регламент (ЕО) № 1126/2008 НА КОМИСИЯТА от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (отм., но в сила за процесния период, в редакцията им за 2016 г.), второ – никоя от страните в процеса не спори, че принципно във връзка с счетоводното отчитане на сделките са спазени изискванията на Международен Счетоводен Стандарт 32 „Финансови инструменти: представяне“, Международен Счетоводен Стандарт 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“, както и че не са били на лице условията на Международен Счетоводен Стандарт 36 „Обезценка на активи“ за обезценка на цедираните активи. Последното само по себе си обаче не лишава определената по договорите за цесия цена от „икономическа логика“ (както бе изложено по-горе) и с цел отклонение от данъчно облагане – съобразяват се и експертите изводи на вещото лице, дадени при отговорът на въпрос № 3. Най-сетне по делото въобще не е установено от органите по приходите (а всъщност изцяло в тяхна тежест при така установените факти), че цената по договорите се различава от пазарната, за да бъде изпълнен в неговата цялост фактическия състав на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Особено съществен в случая е и фактът, който противно на възприетото от състава на АССГ е установен по делото, че от цесионерите, във връзка с процесните договори са осчетоводени през 2016 г. съобразно изискванията на ЗСч и съответните счетоводни стандарти приходи, както следва: в размер на 2 722 057,11 лева от „Тец Бобов дол“ ЕАД; в размер на 535 747,60 лева от страна на „Брикел“ ЕАД и в размер на 767 850 лева от „Мини открит въгледобив“ ЕАД, или общо от тримата – приходи в размер общо на 4 025 654,71 лева, т.е. точно сумата от 4 025 654,71 лева, участваща в намаление на СФР за 2016 г. на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД, по който начин според вещото лице се от счетоводна гледна точка „данъчният ефект“ по ЗКПО е „0“. Видно от приетите без оспорване от страна на процесуалния представител на ответника извлечения от счетоводните регистри на тримата цесионери е следното: „Тец Бобов дол“ АД е осчетоводил сумата от 2 722 057,11 лева по дебита на сметка 489/167 „Тибиел“ ЕООД /цесия, Гед/ срещу кредита на сметка 709 „Приходи от други продажби“, приключена със сметка 123 „Приходи от покупка на вземания“ (дебит 709/кредит 123), по който начин сумата от 2 722 057,11 лева участва при формиране на крайното кредитно салдо (счетоводна печалба) по сметката 123 от 958 132,15 лева (л. 250); „Брикел“ ЕАД е осчетоводил сумата от 535 747,60 лева по дебита на сметка 159/1 – 88“Форест Глъб“ ЕООД срещу кредита на сметка 709/1 „Други приходи от дейността“ (аналитичност 07 „Приходите други“, по който начин сумата участва при формиране на крайното дебитно салдо на сметка 709/1 в размер на 59 218 475,69 лева), която е приключена със сметка 123/01 „Резултати от обичайната дейност“ (дебит 709/1/кредит 123/01), по който начин със сумата от сумата от 535 826,21 лева е увеличена счетоводната печалба на „Брикел“ ЕАД за 2016 г. (сметка 123/01 е с крайно кредитно салдо 15 382 831,88 лева, л. 260); „Топлофикация Перник“ АД е осчетоводило сумата от 767 850 лева по дебита на сметка 498/171 „Мини открит въгледобив“ ЕАД срещу кредита на сметка 709 „Други приходи от дейността“, която е приключена със сметка 123 (дебит 709/кредит 123), по който начин със сумата от 767 850 лева е намалена декларираната счетоводна загуба на „Топлофикация Перник“ АД. Тези доказателства изцяло подкрепят дадения експертен извод от вещото лице и опровергават аргументите на състава на АССГ, че нямало данни „дали осчетоводения от цесионерите приход е довел до съответно увеличение на данъчната основа, увеличение на печалбата и дължим корпоративен данък“ (така изложеното относно същността на „данъчния финансов резултат“ съобразно чл. 18, ал. 1 от ЗКПО). В обобщение при така установените факти, вкл. и безспорно осчетоводяване на резултата от сделките и при двете страни по съответните договори, касационната инстанция намира, че при доказателствена тежест за органите по приходите същите не са установили в условията на пълно доказване основанието по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка с който и да е от трите процесни договора за цесия, поради което и не са на лице основанията за увеличение на СФР на дружеството за 2016 г. със сумата от 4 025 654,77 лева (в този смисъл и Решение № 17452 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2013 г., I о.). По тези съображения следва да се приеме, че решението, с което е отхвърлена жалбата на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД против оспорената на част на ревизионния акт, е неправилно поради неговата необоснованост и постановяването му в несъответствие с материалния закон. Наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК налага отмяна на съдебния акт. Спорът е разрешен от фактическа и правна страна, което налага разрешаването му по същество от касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, с отмяна на РА в оспорената му част, като незаконосъобразен. По въпроса за разноските. Изложеното налага отмяна на Решението и в частта за разноските. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените в процеса разноски, които се установиха в общ размер на 1 943 евро (3 800 лева), изразяващи се в заплатените по делото държавни такси и внесен депозит за вещо лице. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,