Определение № 1276 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе, чрез процесуален пълномощник, против разпореждане № 937 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 153/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искането й за издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение за разликата над 2 859 лв. до претендирания размер от 3 373,40 лв. въз основа на влязло в сила Решение № 195 от 01.08.2023г. по адм. дело № 153/2023г. по описа на Административен съд – Смолян. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – Х. К. Ч., чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността й. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срок. С обжалваното разпореждане е прието, че Решение № 195/01.08.2023г. по адм. дело № 153/2023г. по описа на АС- Смолян и Решение № 8063/27.06.2024г. по адм. дело № 9998/2023г. по описа на ВАС са влезли в законна сила, а подлежащото на изпълнение задължение за разноски, присъдени с тях, възлиза на сумата от 2 859 лв. Поради това е прието, че изпълнителен лист следва да се издаде само за сумата от 2 859 лв., а за разликата над нея искането за издаване на изпълнителен лист следва да се отхвърли. Така постановеното разпореждане е частично неправилно. Сумата от 2 859 лв. е присъдена в полза на Община Чепеларе с Решение № 8063/27.06.2024г. по адм. дело № 9998/2023г. по описа на ВАС и съобразно изложените мотиви включва разноските за проведените две първоинстанционни и две касационни производства. В тази сума обаче са включени припадащите се части от разноските само за обжалваната пред ВАС част от Решение № 195/01.08.2023г. по адм. дело № 153/2023г. по описа на АС- Смолян, а именно частта, с която оспореният АУЗД е отменен от първостепенния съд. Решение № 195/01.08.2023г. по адм. дело № 153/2023г. по описа на АС- Смолян не е обжалвано обаче в частта, с която жалбата срещу него е отхвърлена и в полза на Община Чепеларе след направено приспадане е присъдена сумата от 449,81лв. съгласно допуснатото изменение на посочения съдебен акт с Определение № 431 от 11.09.2023г. В тази му част Решение № 195/01.08.2023г., изменено в частта му за разноските с Определение № 431 от 11.09.2023г., е влязло в сила с изтичането на преклузивния срок за обжалването. Поради това, влязлото в сила Решение № 195/01.08.2023г. се явява годно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист в полза на Община Чепеларе за присъдената с него сума от 449,81 лв., наред с присъдените от ВАС разноски в размер на 2 859 лв. До този размер частната жалба се явява основателна и следва да се уважи, като се отмени постановеното разпореждане и се разпореди издаването на изпълнителен лист от първостепенният съд. За разликата над 449,81 лв. до претендирания размер от 514,40 лв. частната жалба се явява неоснователна. Независимо, че сумата от 449,81 лв. е присъдена на Община Чепеларе след прихващане с разноските за насрещната страна, /въпреки, че такива всъщност не се дължат поради отмяната на първоинстанционното решение в отменителната му част от ВАС/, релевантно е, че тази му част първостепенното решение е влязло в сила. След като ответникът не е поискал неговото изменение в посока корекция на неправомерно осъщественото от съда прихващане, то възможността за това е преклудирана и изпълнителен лист следва да се издаде в присъдения размер от 449,81 лв. Следва да се посочи, че прихващането на две насрещни задължения за разноски е допустимо в касационното производство, при което решението не подлежи на обжалване, но не следва да се прилага в първоинстанционното производство, тъй като този подход предпоставя опущения от горепосочения вид, които след изтичането на срока по чл. 248, ал.1 ГПК и частично влизане в сила на съдебния акт не биха могли да бъдат отстранени. Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, в частта, с която е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата от 449,81 лв. и делото да бъде върнато на първостепенния съд за издаването му. В останалата му част атакуваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 АПК вр. с чл. 407 ГПК, Върховният административен съд