Определение № 913 от 23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Г. Б. от гр. София срещу определение № 1976 от 09.02.2010 г. по ч. гр. д. № 789/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ “Д” състав. С атакуваното определение е обезсилено постановеното от Софийски районен съд, 84 състав определение от 20.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2109/2009 г., с което е обезсилена издадената в полза на “Т.” Е., гр. София заповед за изпълнение от 06.04.2009г. срещу Х. Г. Б. от гр. София и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му въззивният съд изобщо не е обсъдил важния за делото факт, че представената от заявителя адресна справка е извън указания му от първата инстанция срок. С този въпрос е аргументирано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на него са заявени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК Ответникът по частната касационна жалба – “Т.” Е., гр. София – заявява становище за недопустимост и неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 12.10.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Атакуваното въззивно определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски районен съд определение за обезсилване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за прекратяване на производството по делото, като е обезсилил същото и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството, не е преграждащо развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, с което се обезсилва издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение и се прекратява производството по делото, не отговоря на посоченото изискване, тъй като то е относимо към развитието на съдебното производството, т. е. към процесуалноправната страна на спора. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение