Решение № 6186 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2014. г.

Решение № 6186 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2014. г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът - директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район (БДУВДР) с център Плевен обжалва решение № 288/4.06.2014 г., постановено по адм. дело № 169/2014 г. от Административен съд гр. Плевен. Твърди неправилност на съдебния акт, иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Любомир Радков Костадинов не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, прецени следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Любомир Радков Костадинов против решение № 415/24.01.2014 г. на директора на БДУВДР с център Плевен в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. т. 1-3 от заявление с вх. № ЗДОИ-427/16.12.2013 г., тъй като е налице хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на околната среда - достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично съгласие за предоставянето на исканата информация. Търсеният достъп до обществена информация се отнася до разрешителните, издадени от БДУВДР с център Плевен във връзка с проектирането и изграждането на ВЕЦ "Дебнево", разрешително за водоползване № 11140084/25.03.2010 г., решение № 869/28.09.2012 г. за изменение на разрешителното за водоползване. С обжалвания съдебен акт е отменено решението на директора на БДУВДР с център Плевен да предостави искания достъп до обществена информация. Административният съд мотивира правния резултат с изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт като издаден в нарушение на изискването за форма на акта. Съдържанието и мотивите на решението на задължения субект се заключават до цитиране на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 5 ЗООС, без да са изложени конкретни съображения коя от трите, регламентирани в нормата хипотези е налице, за да постанови отказ от предоставяне на обществена информация. На следващо място съдът приема, че в регистъра по чл. 184, ал. 1 и 3 от Закона за водите са включени само изрично посочените реквизити от разрешителните за водоползване, което не означава, че в останалите им части те не представляват обществена информация, като при липса на съгласие на третото лице, информацията се предоставя във вид и обем, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице (чл. 31, ал. 4 ЗДОИ). Предвид изложеното административният съд приема немотивираност на административния акт и издаването му при нарушена процедура, пороци, които водят до неговата отмяна. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. По силата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Безспорно директорът на БДУВДР с център Плевен е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, а правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено (чл. 41 от Конституцията) и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на това право. В разглеждания случай и с оглед на конкретно поставените от Любомир Радков Костадинов искания до директора на басейновата дирекция в заявлението за достъп до обществена информация, настоящият състав намира, че правилно и в съответствие с материалноправната норма на чл. 19 ЗООС административният съд определя търсената информация като обществена информация, свързана с околната среда и тази информация заявителят има право да я получи по силата на чл. 17 от същия закон. Тъй като информацията се отнася и до трето лице- адресат на разрешителните за водоползване, то задълженият субект я предоставя след преценка на изрично обозначените ограничения по чл. 20, ал. 1 ЗООС на информацията от третите лица по аргумент от разпоредбата на чл. 20, ал. 5 ЗООС. Спазването на посочените разпоредби, както правилно и в съответствие с материалния закон отбелязва и първоинстанционният съд изисква уведомяването на третото лице да съдържа изчерпателно всички поставени въпроси от заявителя от една страна, а от друга отговорът да конкретизира информацията, която не следва да се разкрива. Едва след това задълженият субект може да направи собствена преценка колко и каква информация може да бъде предоставена, и от която заявителят ще си състави собствено мнение за дейността на БДУВДР с център Плевен. По изложените съображения и при липсата на твърдяните касационни основания обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение