Чл. 20

Чл. 20.(1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:

1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;
2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;
3. информация, която представлява интелектуална собственост;
4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването и, и при спазване на изискванията за защита на личните данни;
5. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) информация, разкриването на която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
6. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) информация, разкриването на която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.

(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация. (3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1. (4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация. (5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта и, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1. (6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.