Решение № 2084 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Е. Е. С., от [населено място], община Радомир, област Перник, чрез адвокат А. К. от АК – София, срещу решение № 15 от 05.08.2024 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ЗДОИ-21 от 22.07.2024 г. в частта, с която не е предоставен достъп до исканата информация в посочената от заявителя форма. Жалбоподателят сочи, че незаконосъобразно ответникът при постановяване на оспореното решение не се е съобразил с предпочитаната от заявителя форма на достъп и на практика не му е предоставил търсената информация. Иска решението в оспорената му част да се отмени и да се задължи органа да предостави изцяло исканата информация. В съдебно заседание проведено на 08.11.2024 година, жалбоподателят редовно призован за представител изпраща адв. С. А. от АК – София, преупълномощен от адвокат А. К. от АК – София, пълномощник на Е. С.. Поддържа жалбата. Пледира, че по съществото си решението представлява прикрит отказ да се предостави търсената информация. Иска съда да отмени решението, в оспорваната му част и да се предостави търсената информация, във формата, в която е поискано. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки, в които развива доводите си за отмяна. Ответникът по жалбата – директор на РИОСВ – Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба вх. № 3033/07.11.2024 година, пълномощник на ответника оспорва жалбата като неоснователна и счита, че редът по ЗДОИ е неприложим относно подаденото искане за предоставяне на копия на документи, тъй като с него не се иска информация, свързана с обществения живот в страната, даваща възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № ЗДОИ-21 от 22.07.2024 година, Е. С. поискала от директора на РИОСВ – Бургас да ѝ предостави следната информация: 1.Копия на всички актове за установяване на нарушение; 2. Констативни протоколи за текущи санкции; 3. Наказателни постановления; 4. Заповеди за налагане, спиране, възобновяване, отмяна или намаление на санкция; 5. Други документи, с които се установява нарушение, ако има такива, издадени между 1 януари 2022 година и 15 юли 2024 година, във връзка с нарушения за заустване на отпадъчни води в Черно море и/или дерета, вливащи се в Черно море, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) и съответната наредба, включително заустване на отпадъчни води без разрешително и заустване на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. В заявлението е посочено, че формата на предоставяне на исканата информация е: копия, предоставени по електронен път, или на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните, на интернет адрес: [електронна поща] По искането е постановено решение № 15 от 05.08.2024 година на директора на РИОСВ – Бургас, с което е предоставена информация във формата на справка. В нея са посочени брой на издадените актове и наложени санкции през посочения период, по чл. 69 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Посочено е, че ако информацията не се претендира като описание на сведение или знание за някого или за нещо, а „само като искане за предоставяне на документ“, то такава информация не се дължи. Указано е в решението достъпът до информация под формата на писмена справка да бъде предоставен на заявителя на адрес на електронна поща [електронна поща], както и е указана възможност информацията да бъде получена и на административния адрес на РИОСВ – Бургас. Решение № 15 от 05.08.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас е изпратено на заявителката, която на 19.08.2024 година депозира жалба срещу него. Преписката е окомплектована и изпратена за разглеждане от Административен съд-Плевен. С определение № 3011 от 05.09.2024 г., постановено по АД № 784/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, делото е изпратено с оглед правилата на местната подсъдност, за разглеждане от Административен съд – Перник. В Административен съд – Перник по жалба на Е. С. против Решение № 15 от 05.08.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас е образувано АД № 542/2024 година. Горната фактическа обстановка се възприе от документите съдържащи се в административната преписка депозирана в съда, всичките приети като годни доказателства. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от пряко засегнато от акта лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това същата следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение № 15 от 05.08.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас, в частта, с която не е предоставен достъп до исканата информация в посочената от заявителя форма. Процесният акт е издаден от компетентен орган по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗООС, като формално съдържа реквизитите по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. Актът, в частта с която е определена формата под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация е немотивиран и необоснован. Липсват изложени фактически и правни основания, които да бъдат проверени. По същество със заявлението е потърсена информация свързана с околната среда, което заявление е следвало да се разгледа от ответника и да се преценят специалните материалноправни норми в областта на екологията. По тази причина се приема, че ЗДОИ се явява общ закон по посочените въпроси, а специален такъв е ЗООС. По разбиране на състава и по двата закона липсват пречки за предоставяне на исканата обществена информация, в търсения от заявителя вид. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти- чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от закона, като между тези субекти е и настоящия ответник. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. В Закона за опазване на околната среда с оглед първостепенната значимост на обществените отношения, свързани с опазване на околната среда, в глава II от ЗООС е разписана по законодателен ред специална уредба на достъпа до информация за околната среда. Дефиниция на понятието "информация за околната среда" е дадена в разпоредбата на чл. 19 от ЗООС, а допустимите ограничения на правото на достъп до такава информация са установени в чл. 20 от закона. Съгласно чл. 19 от ЗООС информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-електронна или в друга материална форма относно: 1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях; 2. факторите, които замърсяват или увреждат околната среда по чл. 5 от същия закон (естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми), както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда; 3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2; 4. обекти на културно- историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2; 5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2; 6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда. В тази връзка и изхождайки от чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, т. 3, б. "б" от Конвенцията за достъпа по информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда следва, че всяка страна е длъжна да осигури достъп до информация, включително и когато става въпрос до достъпа до документи, в които се съдържа "информация за околната среда". В случая исканата информация попада в посочената хипотеза, поради което следва да бъде предоставена, ако не са налице изключенията в чл. 20, ал. 1 от ЗООС, като задължение на органа е да отчете обществения интерес от разкриването на обществена информация, съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗООС. Изхождайки от разпоредбата на чл. 19 от ЗООС и от това, че органът е приел, че при него е налице исканата информация, доколкото е предоставена като общ брой, съдът намира, че исканата информация представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 2 и т. 6 от ЗООС, а именно информация за състоянието на компонентите на околната среда, за факторите по чл. 5 от ЗООС, които биха могли да замърсят или увредят околната среда и за предприетите административни мерки за ограничаването им и по своята същност е обществена информация. В случая конкретно се касае за информация свързана с компонент: води и за предприетия контрол и административни мерки произтичащи от спазване/неспазване на издадени разрешителни за заустване на отпадъчни води в Черно море. Поискана е информация относно издадените АУАН и НП, констативни протоколи за текущи санкции, заповеди за налагане, спиране, възобновяване, отмяна или намаление на санкции издадени във връзка с нарушения за заустване на отпадъчни води в Черно море. Директорите на РИОСВ съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления, т.е. по смисъла на закона дейностите на директора на РИОСВ са контролна и административнонаказателна. Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол- чл. 157 от ЗООС. Не е спорно, че производствата по прилагане на текущи санкции и налагане на административни наказания са различни, но и в двата случая се касае за упражняване на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване. Следователно търсената информация „попада изцяло в понятието „административни мерки“, по смисъла на чл. 19, т. 2 от ЗООС и чл. 2, т. 3, б. "б" от Конвенцията. Съжденията на административния орган, че не се дължи представянето на документ влиза в пълно противоречие с цитираните разпоредби. Влиза в противоречие и с чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която една от формите за предоставяне на достъп до обществена информация са копия на хартиен носител, както и с ал. 4 на чл. 26 от ЗДОИ, съгласно който административният орган е задължен да се съобрази с предпочитаната форма на достъп, която в случая е копие от посочените актове. Мотивите на административният акт имат съществено значение, както с оглед упражняване правото на защита на заявителя, така и за съда, за да се произнесе по наведените в конкретния спор доводи. Съдът не следва да търси и формулира аргументите, довели до промяна на търсената форма на предоставяне на информация, с което да домотивира акта. При това положение актът е немотивиран и материално незаконосъобразен. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗООС за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета от ЗДОИ. Предвид факта, че изисканата от жалбоподателя и налична при ответника информация се отнася до контролната дейност на директора на РИОСВ-Бургас, същата следва да се предостави в поискания от заявителя вид след като ответникът съобрази разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от ЗООС. В случай, че са налице висящи административни и административно-наказателни производства, респ. съдебни производства, т.е. актовете не са влезли в сила, то разполага с възможността по чл. 20, ал. 5 от ЗООС за предоставяне на частичен достъп. Оспореното решение не съответства и на целта на закона да се осигури възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти чрез гарантиране на правото им да получат своевременно ясна, достоверна и пълна информация. Въз основа на изложеното жалбата се приема за основателна. Налице са основания за отмяна на оспорения административен акт в хипотезите на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението на директора на РИОСВ-Бургас, в частта, с която е променена формата за достъп до обществена информация ще се отмени, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон. Делото като преписка следва да се изпрати на ответника, който да съобрази и прецени налице ли са основания за отказ по чл. 20, ал. 1 от ЗООС, и ако са налице да се съобрази с разпоредбата на ал. 5 като се предостави информацията в частта й, която е възможно да се отдели и при спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни. При произнасянето си дължи изрична проверка и предоставяне на информация в търсения вид само за влезлите в сила актове, независимо дали са с административен или административно – наказателен характер. По искането за разноски: При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такива не се претендират, поради което и не се присъждат. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1, предл. второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ във вр. с чл. 27 от ЗООС, съдът