Определение № 11798 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 АПК. Образувано е по частна жалба на „Кредипорт“ АД – гр. София, чрез пълномощника си адв. В. Савов срещу определение № 26786/07.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7011/2025 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е прекратено делото по жалба на дружеството срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП- София по искане за възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт с вх. № 55 – 22 – 7741/25.04.2025 г., както и в частта, в която делото е изпратено като преписка на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София за извършване на административнопроизводствени действия по жалбата срещу мълчаливия отказ. Постъпила е частна жалба и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ – София срещу същото определение. В частната жалба на „Кредипорт“ АД е описана фактическата обстановка и въз основа на нея е посочено, че по искането на дружеството е издаден АПВ № П – 22221019058900 – 004 – 001/11.04.2019 г., с който е отказано възстановяването на ДДС, като този акт надлежно бил обжалван по административен ред, като директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП е обявил процесния АПВ за нищожен. Посочено е от частния жалбоподател, че АПВ е обжалван по съдебен ред и е постановено определение по адм. дело № 9343/2019 г., като съдът на практика е потвърдил, че АПВ е нищожен. За неправилни жалбоподателят счита мотивите на съда, че не е налице ясна изразена вола на жалбоподателя, тъй като е видно от подаденото искане за възобновяване на производството и от подадената жалба, че процедурата по искане по чл. 129 ДОПК е приключила без годен АПВ. Според жалбоподателя са налице нови обстоятелства, относими към спора, поради което счита за явна неговата воля за възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт. В частната жалба е налице позоваване на константната практика на Върховния административен съд след издаване на решение по дело С – 314/22 на СЕС, което жалбоподателят счита, че е новото обстоятелство, както и съдебна практика по адм. дела № 8765/2022 г., № 10881/2022 г., № 7941/2024 г., № 7220/2024 г. и № 7245/2024 г.на ВАС. В частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и делото да се върне на на първоинстанционния съд с изрични указания за произнасяне по същество. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ не е депозирал по реда на чл. 232 АПК писмено възражение по частната жалба на „Кредипорт“ ЕАД. В частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния си представител юриск. С. Теофанова се сочи, че за административния орган не е налице основание за издаване на акт за възобновяване на производството при условията на чл. 99 АПК, тъй като липсва една от императивно изискуемите от закона предпоставки - в процесното производство липсва административен акт, подлежащ на обжалване. Твърди, че съгласно чл. 103, ал. 3 АПК отказът да се допусне възобновяване на производство по реда на чл. 99 АПК подлежи на оспорване по реда на Глава Десета, раздел IV от кодекса. В тази връзка излага довод, че разглеждането на мълчаливия отказ на такова искане не е в неговите правомощия. В друго производство по аналогичен казус, се твърди от частния жалбоподател, че жалбата на „Кредипорт“ АД е отхвърлена с определение по адм. дело № 7013/2025 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. „Кредипорт“ АД – гр. София в депозиран по делото писмен отговор от адв. В. Савов, я оспорва по изложените съображения в него. Претендира се присъждане на разноски за държавни такси по представения списък по чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: Първоинстанционният съд в обжалваното определение е приел, че съдебните производства по чл. 126 АПК започват по искане на заинтересованите страни, тъй като тази разпоредба установява принципа на диспозитивното начало в административния процес – защитата срещу административни актове, като тя е обусловена от изрично изразената воля от лицето, легитимирано да я търси чрез сезиране на съда. В случая според съда приложимият процесуален ред се определя от съда, едва след като е сезиран с допустима жалба, а в настоящия случай не е изразена воля за оспорване на административен акт по съдебен ред или друго искане по чл. 128 АПК от подведомствените на съда. Съдът сочи в тази връзка, че директорът на дирекция „ОДОП“ - София вместо да съобрази тази воля на жалбоподателя и да поиска от същия да я уточни, неправилно я е изпратил директно на съда в нарушение на правилото на чл. 31 ал. 4 АПК, а то изисква да върне жалбата с кратки писмени или устни указания на лицето, което е подало. В преценката на лицето, подало жалбата е дали да сезира съда. Поради тези мотиви съдът е прекратил делото и го е изпратил като преписка на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София за извършване на административнопроизводствените действия по жалбата, вкл. за изпълнение на чл. 31, ал. 4 АПК. Обжалваното определение е правилно постановено. По делото е установено, че „Кредипорт“ АД първоначално е сезирал директора на ТД на НАП – София с искане по чл. 129, ал.1 ДОПК да възстанови производството предвид, че по искането за възстановяване на ДДС, е издаден АПВ, с който то е отказано, а с решението си при обжалване по административен ред на акта, директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София, го е обявил за нищожен. Установено е, че по искането за възобновяване на административното производство, е последвал мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, като този мълчалив отказ е обжалван до решаващия орган, посочен по - горе. Тази жалба правилно първостепенният съд е приел, че не е адресирана до съда, а до директора на дирекция „ОДОП“ – София, който е следвало да се произнесе след преценка на допустимостта. Разпоредбата на чл. 99, ал.1, т. 1 - 7 АПК регламентира предпоставките за възобновяване на влязъл в сила административен акт и те са изчерпателно изброени. Правилно в обжалваното определение съдът е приел, че в чл. 128 АПК, който урежда подведомствеността на административните съдилища, като е направил извод от тази разпоредба, че тя е по сезиране по надлежния ред. Никъде законодателят не е уредил ред, съгласно който административен орган или решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК могат директно да препратят жалба на лице срещу мълчалив отказ на орган по приходите, директно на съда. Разпоредбата на чл. 126 АПК предвижда, че съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, а чл. 128 АПК делата, които са подведомствени на административния съд. Обосновано от данните по делото, съдът е приел, че директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София няма правомощие да препраща жалбата до съда, без да е налице изрично искане от жалбоподателя за това, тъй като това не се допуска от АПК. Следва да се споделят мотивите на първостепенния съд, че ако решаващият орган е преценил, че не е от негова компетентност да се произнесе по сезирането от „Кредипорт“ АД срещу мълчаливия отказ на директора на ТД на НАП, то е следвало на основание чл.31, ал. 4 АПК да върне жалбата на дружеството и да му даде указания (писмени или устни). Посочената разпоредба не съдържа регламентация, според която органът, който е сезиран, да препрати директно жалбата до съда. При преценка за недопустимост на жалбата, подадена до него, същият орган е могъл да се произнесе, но не и да препраща жалбата до съда. Правилно съдът е приел, че зависи от лицето дали ще сезира съда или не с обжалване по– чл. 103, ал. 3 АПК, тъй като съдът не може сам да се сезира, нито в правомощията на административен орган или горестоящ такъв е да препраща жалба, ако тя не е адресирана до съда, тъй като такъв ред не е уреден в АПК, респ. в ДОПК. При липсата на правомощие, дадено му от закона директорът на посочената дирекция неправилно е препратил жалбата на „Кредипорт“ АД до Административен съд София - град. При така изложеното настоящият съдебен състав счита, че частните жалби са неоснователни, а обжалваното определение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, настоящият съдебен състав не присъжда разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение