Определение № 177 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. К. от [населено място], подадена срещу определение № 14 от 21.1.2022 г по гр.дело № 64/22 г на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила определение № 627/7.2.2019 г по в.ч.гр.дело № 26/2019 г по описа на Окръжен съд-Благоевград и е прекратено производството по делото. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния закон.Иска се отмяната му и разглеждане на молбата за отмяна по същество, тъй като същата е процесуално допустима.Подържа се основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК-молителят е бил лишен възможност за участие в производството пред Окръжен съд-Благоевград, тъй като същото незаконосъобразно е разгледано в закрито, вместо в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Производството по изпълнително дело № 257/2010 г по описа на ЧСИ А. Ц., рег № 701 при К. на ЧСИ е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“, към която е приложен изпълнителен лист от 25.1.2010 г, издаден по ч.гр.дело № 213/2010 г на Окръжен съд-Благоевград, видно от който длъжникът Л. Б. К. е осъден да заплати на банката сумата 64 127, 27 евро главница, лихва за забава за периода 27.5.2009 г-19.1.2010 г, законна лихва, държавна такса и разноски.С разпореждане на ЧСИ от 17.10.18 г М. Л. К. е присъединен като взискател по изпълнителното дело. С определение № 627 от 7.2.2019 г, постановено по ч.гр.дело № 26/19 г ОС-Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на молителя срещу постановлението за възлагане на недвижим имот № 2667/30.10.2018 г по изп.дело № 257/2010 г на ЧСИ Ц., и срещу отказа на ЧСИ да извърши нова оценка по реда на чл.485 ал.2 ГПК, поради обстоятелството, че жалбоподателят не е сред кръга на лицата по чл.435 ал.3 ГПК, които могат да обжалват постановлението за възлагане, тъй като лице внесло задатък до последния ден на проданта, нито взискател участвал като наддавач, без да дължи задатък, а отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.485 ГПК няма постановен.Това определение е потвърдено с определение на САС по гр.дело № 574/24.2.21 г по ч.гр.дело № 3446/20 г.Срещу влязлото в сила определение на ОС-Благоевград молителят е подал молба по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяната му. С обжалваното определение № 14 от 21.1.22 г, постановено по гр.дело № 64/22 г на тричленен състав на ВКС е прието, че молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е процесулно недопустима, тъй като е насочена срещу влязло в сила определение, което не подлежи на отмяна, съгласно задължителните разяснения на ТР № 7/14 г на ОСГТК на ВКС, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно т. 6 от ТР 7/2014 от 31.07.2017 год. По тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.Определенията за прекратяване на съдебното производство, извън тези по чл.233 ГПК нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави.В Глава двадесет и четвърта ГПК като предмет на производството за отмяна изрично са посочени решенията.Този законодателен подход определя и вида на съдебните актове, които подлежат на отмяна – решенията или съдебни актове със същите процесуалноправни характеристики. Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени.Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на присъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК.Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на присъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита. Различни в сравнение с останалите преграждащи определения са характеристиките на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, които обуславят относимостта му към съдебните актове, подлежащи на отмяна по Глава 24 ГПК.С така направеното волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена.Силата на присъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска.В заключение не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по–нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО