Определение № 3287 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост при бл. 130, [жк], гр. София, представлявана от Т. Б. И. като председател на управителния съвет (уточнение в съдебно заседание на 11.03.2025г.) против решение № 28425 от 30.12.2024 г. по адм. дело № 7107/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Т. Б. И. против мълчалив отказ на кмета на район „Илинден“ да се произнесе по заявление вх. № РИЛ24-ГР94-1042/17.06.2024г. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено със законните последици. Ответникът кмет на район „Илинден“, Столична община, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват съдебното решение имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Б. И., който с определение от 21.08.2024г. е конституиран като жалбоподател по делото в качеството си на физическо лице. В това качество И. участва в съдебното производство пред административния съд (становище на 13.11.2024г.) и е представляван от адв. Стоянов, както се установява от протокола от съдебното заседание на 06.11.2024г. и от представената писмена защита. Производството приключва, като с решението, предмет на оспорване, Административен съд София – град отхвърля жалбата на Т. Б. И. срещу мълчалив отказ на кмета на кмета на район „Илинден“, Столична община да се произнесе по заявление вх. № РИЛ24-ГР94-1042/17.06.2024г. Този съдебен акт е установителен по своя характер и има сила за страните по делото, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и в случая това са жалбоподателят И. и ответникът кмет на район „Илинден“. Следователно съдебният акт е неблагоприятен единствено за лицето, чиято жалба е отхвърлена. Именно жалбоподателят пред първата съдебна инстанция Т. И. е активно легитимиран по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК да оспори съдебния акт с касационна жалба. Такава обаче от И. не е подадена. Касационна жалба срещу решението на административния съд подава Етажна собственост при бл. 130, [жк]. В този смисъл е изричното уточнение на адв. Стоянов, направено в откритото съдебно заседание на 11.03.2025г., в изпълнение на Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия. Тази касационна жалба е недопустима съгласно чл. 215, т. 1 АПК, тъй като етажната собственост не е страна в производството пред първоинстанционния съд и не е субект, за когото постановеният съдебният акт е неблагоприятен, както вече се посочи по-горе. Подателят на касационната жалба няма правен интерес от оспорване на съдебното решение и в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като не притежава процесуална легитимация, съвместна с тази на една от страните и не е засегнат от правните последици на постановеното решение. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, а отсъствието му прави оспорването недопустимо. По тези съображения определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, касационната жалба на Етажна собственост при бл. 130, [жк], гр. София следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Съобразно изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ Етажна собственост с адрес: гр. София, [жк], бл. 130 следва да заплати на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,