Определение № 40 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 141/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с определение на Районен съд гр. К., за промяна в подсъдността, основано на чл. 43, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Районният съд гр. К. правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 43, т. 3 НПК, т.е. когато “съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав”. Видно от материалите по делото, този съд не може да образува състав, за разглеждане на нахд № 49/2010 г., поради направени основателни самоотводи на всички съдии, на основание чл. 29 НПК. Искането се явява основателно, тъй като са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК. Делото следва да бъде изпратено по подсъдност, за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд - Районен съд гр. С.. Водим от изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение