Решение № 273 от 21.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2013 г.

Постъпила е молба от адв. Р. Т. пълномощник на Х. В. Г., с която на основание чл. 247 ГПК прави искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 59 от 18.03.2014г. по гр. дело № 1063/2013г. на ВКС, трето г. о., като в диспозитива на решението вместо отменява въззивното решение „в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН” се чете „изцяло”. Ответницата П. С. Р. чрез пълномощник адв. Т. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане поправка на явна фактическа грешка в посоченото решение. Поддържа, че Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която е бил отхвърлен иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което въззивното решение в частта, с която е бил отхвърлен й иска за нищожност на завещанието е влязло в сила, при което в решението си по чл. 290 ГПК съдът не е имал основание да отмени въззивното решение „изцяло”, както неоснователно се поддържа в молбата по чл. 247 ГПК. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято поправка се иска по реда на чл. 247 ГПК. Молбата е неоснователна. С определение от 30.05.2013г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 03.07.2012г. по гр. дело № 6738/2011г. на Софийски градски съд само в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и не е допуснал касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност на завещателно разпореждане на Л.-М. Д. М.-Г. направени в саморъчно завещание от 05.08.2007 г., обявено с протокол на нотариус Ж. Б., рег. № 003 от 01.03.2010 г. по н. д. № 3/2009 г. В частта по иска за нищожност на завещанието, на основание чл. 296, т. 3 ГПК, въззивното решение е влязло в сила на 30.05.2013г. При тези обстоятелства искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 18.03.2014г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, като в диспозитива се впише, че въззивното решение се отменява „изцяло” се явява неоснователно и молбата следва да бъде оставена без уважение. Молителят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.