Определение № 531 от 05.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 684/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интелсофт-98‘ООД срещу определение № 846/23.12.2022 г. по в.т.д. № 838/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратил производството по делото поради отказ от иска в частите му, с които се претендира заплащане на сумата 5110лв. главница, представляваща придобита по наследство част от дружествен дял поради прекратено участие на К. И. Г. в „Интелсофт“- 98“ ООД от всеки един от ищците Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г., както и за сумата 366,22лв. законна лихва върху главницата за периода 01.05.2018г.-13.01.2019г., представляваща разликата между първоначално заявените 1798,84лв. и оставащата част от претенцията в размер на 1432,62лв. за всеки един от ищците и е обезсилил решение №1031/18.07.20202г., поправено с решение № 260849/27.05.2021г. по т.д.№82/2019г. по описа на СГС в частта му, с която са отхвърлени предявените от Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г. искове против „Интелсофт“-98“ ООД над сумата от 16 156,67лв. главница за всеки един от предявените искове, представляваща разликата между уважената част от исковете и пълния им предявен размер от 19 990лв. или – за сумата от 5 110лв., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019г., както и частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва за периода 01.05.2018г.-13.01.2019г. над сумата от 1 432,62 лв. за всеки един от ищците ( или за 366,22лв.). Същото определение е било поправено с определение № 125/23.02.2023 г. по т.д. № 838/2021 г. на САС. В частната жалба са изложени съображения, че като е постановил обжалваното определение въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за правните последици от същото, а именно по отношение на отговорността за разноски за съдебното производство пред двете инстанции в обезсилената и прекратена част. Не се е произнесъл и по допустимостта на предявените искове, тъй като след направения частичен отказ цената на всеки един от тях е под 25 000 лв. и подсъдността не е на окръжен съд, а на районен съд. Освен това при САС не е посочил в определението си, че прекратяването се отнася до частично предявени искове, каквито са били предявени в производството пред СГС по т.д. № 82/2019 г. – за всеки ищец се претендира сума от 25 100 лв., частична претенция от вземане в общ размер на 100 000 лв. Въззивният съд не е обезсилил и допуснатото в първоинстанционното производство по реда на чл.389 ГПК обезпечение на исковете. Иска се отмяна на атакуваното въззивно определение и връщане на делото на САС за иззвършване на съответните съдопроизводстевни действия. В писмения си отговор ответниците по частната жалба - Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г., излагат съображения, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: С оглед наведените доводи по частната жалба същата не следва да се квалифицира като такава по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като частният жалбоподател не обосновава доводи против допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, а сочи на правен интерес да получи произнасяне от САС: по искане за допълване по реда на чл.248 ГПК на определението за прекратяване в частта за разноските; по искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното определение по реда на чл.247 ГПК относно вида на предявените искове; по искане относно родовата подсъдност на спора. След постановяване на обжалваното определение и преди подаване на настоящата частна жалба частният жалбоподател е подал пред САС молба вх.№1017/17.01.2023 г., с която е поискал допълване на определение № 846/23.12.2022 г. по в.т.д. № 838/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта на разноските в изложения по-горе в жалбата смисъл. Съответно с молба вх. № 1018/17.01.2023 г. е поискал от САС да отстрани допусната в диспозитива на определение № 846/23.12.2022 г. по в.т.д. № 838/2021 г. на Софийски апелативен съд очевидна фактическа грешка относно вида на предявените искове. С определение № 125/23.02.2023 г. по т.д. № 838/2021 г. на САС молбата на „Интелсофт-98‘ООД по чл.247 ГПК е била уважена. Следователно към настоящия момент САС не е разгледал молба по чл.248 ГПК, която е инкорпорирана и в частната жалба и по която не съществува процесуална пречка въззивният съд да се произнесе с окончателното решение по делото предвид изхода и на останалата част от спора. Доводите на частния жалбоподател относно родовата подсъдност на спора по предявените искове не е предмет на допълване или поправяне на обжалваното въззивно определение. Имат отношение евентуално към защитата му по спора пред въззивния съд в останалата непрекратена част. Поради изложеното настоящето производство следва да бъде прекратено, като делото да се върне на САС за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК, инкорпорирана в настоящата „частна жалба“. Водим от което, състав на ВКС, ТК, Първо отделение