Решение № 216 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 64/2014 г.

Решение № 216 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 64/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Х., срещу решение № 236 от 24.09.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 476/2013 г., с което е обезсилено решение № 387 от 26.04.2013 г. на Пернишкия районен съд по гр. д. № 9345/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. П. Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е приел, че решението на Пернишкия районен съд е недопустимо, защото не може да се основава на факти, които не са посочени в исковата молба, дори и те да опорочават или погасяват потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Това е така, защото Пернишкият районен съд се е произнесъл в рамките на предмета на делото, посочен с исковата молба. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение № 377 от 19.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 236 от 24.09.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 476/2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за това дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба, не е недопустимо, а е неправилно. Според решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. дело № 1224/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 77 от 08.03.2011 г. по гр. дело № 127/2010 г. на ВКС, IV г. о. предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Основаването на решението на факт, който не е посочен в основанието на исковата молба не прави решението недопустимо. Недопустимо е решението по положителен иск, когато съдът го е уважил на основание, което не е посочено в исковата молба. Решението с което е отхвърлен положителен иск по преклудирано възражение е неправилно. Съответно недопустимо е решението, с което е отхвърлен отрицателен иск на основание, което не е посочено от ответника в отговора на исковата молба, но е неправилно решението, с което е уважен отрицателен иск по възражение, което не е направено в исковата молба или въз основа на факт, който опорочава, отлага или погасява оспорваното потестативно право, но не е допълнен до приключването на първото заседание по делото. Въззивният съд е приел, че в исковата молба не са изложени твърдения за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ поради неизпълнение задължението на работодателя да уведоми работника или служителя за становището си по направеното предложение за прекратяване на трудовия договор, нито поради непосочване на момента на прекратяване в молбата на ищеца. Правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца. Ако първоинстанционният съд приеме, че е задължен служебно да следи за определени обстоятелства, той е длъжен да ги посочи в доклада по делото и да укаже на страната, чиято е тежестта да ги докаже, че не сочи доказателства за установяване на съответните факти. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че основаването на решението на факт, който не е посочен в основанието на исковата молба и за който съдът не следи служебно, прави решението недопустимо. Ето защо според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно не е разгледал спора по същество и е обезсилил решение № 387 от 26.04.2013 г. на Пернишкия районен съд по гр. д. № 9345/2012 г. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледат по същество предявените искове. Съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.