Определение № 26 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 21/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Д. К. срещу определение № 26 от 05.06.2026 г. по адм. дело № С-10/2026 г. на Административен съд - София-град. С обжалваното определение АС - София-град е оставил без разглеждане жалбата на В. Д. К. срещу заповед № А - 127/18.05.2026 г. на директора на Служба "Военно разузнаване", с която на основание чл. 24, ал. 8 във връзка с ал. 7, т. 3 и чл. 59 от Закона за военното разузнаване, чл. 87, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване" служителката е освободена от заеманата длъжност и е назначена на друга длъжност в подчинено военно формирование, както и е оставено без разглеждане искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По подробно развити в частната жалба съображения иска да се отмени съдебния акт и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по съществото на спора и произнасяне по искането й за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед. Ответникът по частната жалба - директорът на Служба "Военно разузнаване", представя писмено възражение, в което изразява становище, че обжалваното определение е правилно и обосновано и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Съдът е приел, че с оспорената пред административния съд заповед № А-127/18.05.2026 г. на директора на Служба "Военно разузнаване" е осъществено преназначаване на служителката, поради което договорът й за кадрова военна служба е запазен и за нея не е налице правен интерес от търсената съдебна защита - основание за недопустимост на оспорването по чл. 159, т. 4 АПК. Посочил е, че съгласно чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България само актовете за прекратяване на договорите за кадрова военна служба и освобождаване от военна служба подлежат на съдебен контрол, както и заповедите за налагане на дисциплинарно наказание - чл. 251 ЗОВСРБ. Счел е, че обжалваната заповед не попада в нито една от изброените категории актове, заповедта за преназначаване не прекратява кадровото и/или кариерното развитие на военнослужещия. Поради това съдът е достигнал до извод, че оспореният акт няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане, като е цитирал съдебна практика в подкрепа на извода си за недопустимост на спора. По отношение на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, съдът е посочил, че след като оспорването й е недопустимо, недопустимо е да се иска и спиране на изпълнението. Така мотивиран е постановил обжалваното определение. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Служба "Военно разузнаване" е специална служба на пряко подчинение на министъра на отбраната и е юридическо лице. В чл. 57 ЗВР е предвидено, че сключването на договор за военна служба, приемането, изпълнението и прекратяването на военната служба на военнослужещите се осъществяват от директора на Службата или оправомощени от него длъжностни лица при условия и по ред, определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, този закон и правилника по чл. 17, ал. 4. В Закона за военното разузнаване не се съдържа ред за оспорване на актовете, издавани по този закон, такъв не е уреден и в Правилника за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване", само за определени категории актове е предвидено, че могат да се обжалват, т. е. прилагат се административнопроизводствените правила на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 86, чл. 84, ал. 2 и чл. 82, т. 5 вр. чл. 8, ал. 5 от ПУДСВР. Съгласно чл. 82, т. 5 ПУДСВР, военнослужещият може да бъде преназначен или назначен на длъжност в по-ниско длъжностно ниво в обхвата на притежаваното военно звание при престояване повече от шест месеца в оперативния резерв по чл. 8, ал. 5 или в специалния щат по чл. 8, ал. 6 и в интерес, и съгласно потребностите на Службата. При противоречие между интересите на военнослужещия и на Службата предимство имат интересите и потребностите на Службата - чл. 84, ал. 2 ПУДСВР. В чл. 86 ПУДСВР е регламентирано, че назначаването и/или преназначаването на длъжност и/или повишаването във военно звание на военнослужещите в Службата се извършват със заповед на директора на Службата или оправомощените от него длъжностни лица. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България изрично е предвиден съдебен контрол за актовете, с които се прекратява договорът за кадрова военна служба - чл. 171, ал. 1. С последната действаща редакция на чл. 156, ал. 6 ЗОВСРБ е прието, че заповедите за преназначаване на длъжност по ал. 2, 4 и 5 подлежат на обжалване по реда на АПК. Трябва да се отбележи, че в цитираните разпоредби се урежда преназначаване на длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво. При това положение и с оглед характера на обжалвания акт, съдът неправилно е приел, че оспорената заповед не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 171, ал. 1 ЗОВСРБ. Съгласно чл. 72, т. 1 ППЗОВСРБ вр. чл. 156, ал. 1 ЗОВСРБ, военнослужещите се освобождават от длъжност при преназначаване на друга длъжност. Разпоредбата на чл. 82 ПУДСВР урежда хипотези, при които военнослужещите се назначават, респ. преназначават на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, при определени условия. С оспорената заповед, противно на възприетото от административния съд, на основание чл. 82, т. 5 ПУДСВР частната жалбоподателка е освободена от заеманата длъжност и е назначена на друга длъжност, която е на по-ниско длъжностно ниво, поради което за нея е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Доводите на съда за липса на правен интерес, т. к. не се прекратява договорът за кадрова военна служба са необосновани и не почиват на нормативната уредба. От разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗОВСРБ не може да се изведе извод за забрана за оспорване пред съда на обсъжданата заповед за преназначаване на по-ниска длъжност, а цитираната от съда съдебна практика е постановена при различни фактически и правни обстоятелства. Заповедта по чл. 82, т. 5 ПУДСВР има самостоятелен характер и засяга права и законни интереси на служителката, при което частната жалбоподателка има правен интерес от оспорването й пред съда. При липсата на разпоредба, която изключва съдебния контрол и съобразно общата непълна клауза за обжалваемост на чл. 120, ал. 1 КРБ оспорената заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Доводите на ответника по частната жалба във възражението са относими към законосъобразността на акта и следва да се обсъдят от решаващия съд при разглеждане на оспорването по същество. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същество на спора и произнасяне по искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,