Определение № 50006 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3491/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл.248, ал.3, предл.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. М. Т., чрез адв. И. Г. от САК, срещу определение № 263854 от 06.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 5446/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 260735 от 01.03.2022 г., постановено по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно изчислено вместо 664лв. е определена сумата от 166лв. и следва да се определи съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ и с оглед на частично уважената част от въззивната жалба на ответника по иска. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Производството по в.гр.дело №5446/2021год. на Софийски градски съд е образувано както по подадена въззивна жалба от ищеца Н. Т., така и по въззивна жалба на ответника Прокуратурата на РБ. С решение № 260735 от 01.03.2022 год. на Софийски градски съд е отменено първоинстанционото решение за разликата над сумата от 8000лв. до сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за тази разликата, както и е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати обезщетение от 8000лв. Не е уважена въззивната жалба на ищеца срещу решението в отхвърлителната част. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта, в която са присъдени разноски на адв. Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Н. Т. във въззивното производство за защита по жалбата на ответника в размер на 166 лв. Жалбоподателят твърди, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 664 лв. Въззивният съд е оставил без уважение молбата за изменение решението в частта за разноските, като е приел, че не се дължи възнаграждение след като въззивната жалба на ищеца не е уважена. В случая на въззивника, ищец по исковата молба, както и въззиваема страна по въззивна жалба на ответника по делото Прокуратурата на РБ, Н. Т. е предоставена безплатна правна помощ във въззивното производство по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адв. Г., с приложен отделен договор за възлагане изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство и пълномощно и е поискано изрично за въззивна инстанция да се определи възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно списък на разноските. С определение по гр.дело №3492/2022год., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 260735 от 01.03.2022 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.дело №5446/2021год., с което като краен резултат Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. М. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2012 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 8000 лв. до пълната претендирана сума от 25 000 лв. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Във въззивното производство адв. Г. е оказал безплатна правна помощ за подаване на отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ и процесуално представителство, за което е приложен договор за правна защита и съдействие от 13.01.2021год., съгласно който процесуалното представителство на страната за защитата й по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ се осъществява безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед на изхода на делото и частичното отхвърляне на въззивната жалба на Прокуратурата се дължат разноски на въззиваемата страна, ищец по исковата молба и ответник по тази въззивна жалба с оглед на отхвърлената част. В тази връзка в решението си, в частта за разноските, въззивният съд правилно е признал правото на адвокатско възнаграждение на адв. Г. за осъществената от него безплатна правна помощ на въззиваемия за защита по въззивната жалба на Прокуратурата, но неправилно го е определил на 166лв., както и неправилно е посочил в обжалваното определение по чл.248 ГПК, че не се дължи в посочения размер след като не е уважена въззивната жалба на ищеца. С оглед на крайния изход на делото при частичното отхвърляне на въззивната жалба на Прокуратурата, дължимото възнаграждение, изчислено съгласно чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед на тази отхвърлена част от жалбата на насрещната страна / или уважената част от иска/ се определя в размер на общо 664лв. или допълнително следва да се заплати сумата от 498лв./ след като сумата от 166лв. е присъдена с решението на въззивния съд/. Поради изложеното обжалваното определение по чл.248 ГПК на състав на Софийски градски съд следва да бъде отменено и на адв. Г. да бъде присъдено допълнително възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на въззиваемия в размер на още 498 лв./ или общо 664лв./ По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,