Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г.

Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 361 от 9.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 51 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 187/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1261 от 4.12.2009 г. по гр. д. № 4594/2008 г. на Бургаски районен съд и производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прекратено като недопустимо на основание чл. 126, ал. 1 ГПК Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК относно наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения - антиципира се отвода за пресъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите срани - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. В този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по разпореждане на съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (чл. 182, б. "г" ГПК отм.). В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието, че предявеният от М. Г. Д. иск за признаване правото и на собственост спрямо ответника Н. П. Д. по отношение на * ид. част от апартамент в [населено място] е недопустим - претенцията за собственост е основана на твърдения за нищожност на извършено през 1988 г. дарение поради нарушение на закона и в частност на чл. 10, ал. 1 ЗСГ (отм.), който иск - прогласяване нищожност на дарението на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗСГ (отм.) е предмет на по-рано заведеното гр. д. № 2656/2007 г. на Бургаски районен съд. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от М. Г. Д. се поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е с различен предмет от този по гр. д. № 2656/2007 г. на Бургаски районен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване е основателно. Гражданско дело № 4594/2008 г. на Бургаски районен съд е с предмет установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищцата претендира да се признае за установено по отношение на ответника правото и на собственост върху * ид. част от имот. Твърди, че ответникът е придобил имота по наследство от своята майка К. Д.; че същият имот е бил дарен от страните по делото на К. Д., която към момента на дарението - 1988 г., е притежавала друг имот, предвид което сделката се явява нищожна на основание чл. 10, ал. 1 ЗСГ (отм.). Гражданско дело № 2656/2007 г. на Бургаски районен съд е с предмет валидността на извършената през 1988 г. сделка, с която страните са прехвърлили собствеността на имота на майката на ответника К. Д.. Претендира се прогласяване нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради извършването и в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗСГ (отм.). Двете дела са с различен предмет - иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и иск за прогласяване нищожност на сделка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 10, ал. 1 ЗГС (отм.), поради което чл. 126, ал. 1 ГПК е неприложим. Въпросът за валидността на сделката обаче се явява преюдициален спрямо предмета на делото по иска за собственост, поради което производството по гр. д. № 4594/2008 г. на Бургаски районен съд е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на гр. д. № 2656/2007 г. на Бургаски районен съд. Несъобразявайки изложеното, Бургаски окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение