Определение № 277 от 12.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2811/2014 г.

Производството е по чл. 282 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6 850/11.06.2015 г. на ВКС, подадена от Столична община, с искане внесеното от нея обезпечение по сметка на ВКС в размер на 500 000 лв. да бъде освободено и преведено по посочената банкова сметка в молбата. Към същата са представени „указания за изпълнение на запорно съобщение” с изх. № 76 418/29.05.2015 г., покана за доброволно изпълнение с изх. № 50 665/08.04.2014 г. и запорно съобщение с изх. № 7 554/15.09.2015 г. и трите издадени от на ЧСИ М. П.. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, взе предвид следното: Производството по т. д. № 2 811/2014 г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по касационна жалба от Столична община. С определение № 384 от 27.05.2015 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 507/13.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав по в. т. д. № 3 905/2013 г. в обжалваната му потвърдителна част. С определение № 341 от 25.04.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1 271/2014 г. по описа на І ТО на ВКС е спряно изпълнението на възивното решение при внесено от касатора обезпечение по сметка на ВКС в размер на 500 00 лв. Молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е неоснователна. Съгласно чл. 282 и сл. ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, при подадена касационна жалба, обезпечението се освобождава, когато след отмяна на въззивното решение искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Обезпечението подлежи на връщане на вносителя и при установяване, че е погасил задължението. Когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване, каквато е настоящата хипотеза, внесената като обезпечение сума следва да се използва за изпълнение на решението, освен ако длъжникът вече е изплатил сумата, в който случай би отпаднала необходимостта от задържането й. В случая, молителят не твърди и не представя доказателства да е издължил сумата, посочена във въззивното решение, което е влязло в сила, поради което обезпечителната нужда не е отпаднала и внесената като обезпечение сума за спиране изпълнението на въззивното решение не следва да бъде освободена. Представеното към молбата „указание за изпълнение на запорно съобщение” с изх. № 76 418/29.05.2015 г. на ЧСИ М. П. не обуславя извода, че към настоящия момент молителят е изплатил задължението си към взискателя [фирма], поради което молбата с вх. № 6 850/11.06.2015 г. е неоснователна и следва да остане без уважение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение