Определение № 484 от 09.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1943/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1684 / 22.05.2017 год. по ч.гр.д.№ 2500 / 2017 год. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на определение № 8091 / 22.03.2017 г. по гр.д.№ 3517 / 2017 г. на Софийски градски съд, е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане обезпечение на предявими против [фирма] бъдещи осъдителни искове,с цена принципно обуславяща допустимост на касационното обжалване, съобразно нормата на чл.274 ал.4 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване акт, поради което следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Определенията на съда по молби за допускане на обезпечение на бъдещи или вече предявени искове / чл.389 и сл. ГПК / подлежат на двуинстанционен контрол, с изключение на хипотезата ,уредена в чл.396 ал.2 пр.трето ГПК – когато въззивният съд, по реда на инстанционния контрол е отменил първоинстанционно определение за оставяне молбата за допускане на обезпечение без уважение и е допуснал исканото обезпечение.В настоящият случай е налице обратната хипотеза – допуснато от първоинстанционният съд обезпечение е отменено от въззивния съд, съответно молбата за допускане на обезпечението е оставена без уважение. Тъй като произнасянето на съда не формира сила на пресъдено нещо, същото не се явява преграждащо за интереса на търсещата обезпечение страна и за възможността й да го претендира отново, а въведеното с разпоредбата на чл.396 ал.2 пр.второ ГПК изключение не може да се тълкува разширително. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение