Определение № 9436 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2026 г.

Производството е с правно основание чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от заместник-министъра на околната среда и водите с ресор дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите на Министерство на околната среда и водите против определение № 1027/02.06.2026г по адм. д.№ 213/2026г по описа на Административен съд Сливен. Изложени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че процесното писмо е индивидуален административен акт, годен за съдебен контрол. Частният жалбоподател счита, че не е бил сезиран с искане за издаване на административен акт по чл.5, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), поради което не е имал задължение да се произнесе в такъв смисъл, а с процесното писмо е предоставил информация на дружеството относно изискванията на законодателството по управление на отпадъците. Направено е искане за отмяна на постановеното определение от Административен съд Сливен. Ответникът по частната жалба „Еском“ ООД, ЕИК 128579274, седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Старозагорско шосе“, база „Оранжерии Сливен“ чрез пълномощника адвокат М. Павлова с представен писмен отговор оспорва като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за недопустима за разглеждане по следните съображения: С оглед липсата на изрично произнасяне по искането на „Еском“ ООД гр. Сливен за издаване на индивидуален административен акт във връзка с определяне на статут „край на отпадъка“ за сертифициран продукт „Устойчива биомаса“ чрез провеждане на процедура по чл. 5, ял.1 ЗУО, каквото искане се поддържа в жалбата на дружеството до административния съд, оспорването правилно е разгледано в производство по реда на чл. 197-202 АПК. С обжалваното определение е отменено писмо с изх. № 26-00-1840-1/31.03.2026 г. на заместник-министъра на околната среда и водите на Република България, с което е отказано да се разгледа по същество заявление № 26-00-1840/02.12.2025 г. на „Еском“ ООД и преписката е върната на заместник-министъра на околната среда и водите на Република България за провеждане на процедура по чл. 30, ал. 2 от АПК. Неоснователно и без необходимата опора в съдържанието на заявлението се поддържа в частната жалба, че заявителят е поискал само информация за предприемане на действия по реда на чл.5, ал.1 ЗУО. В хипотеза на неяснота относно действителната воля на заявителя органът следва да укаже начин и срок за отстраняване на недостатъците в отправеното искане, а не да откаже разглеждането му или да прекрати производството. Във връзка с изложеното проверката на постановеното от Административен съд Сливен определение в настоящата инстанция следва да се развива по реда на чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК предвижда, че постановеното определение може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. В случая сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Поради това той не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021г по тълкувателно дело № 10/2019 г на Върховния административен съд на Република България, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната власт. Обстоятелството, че в постановеното от първоинстанционния съд определение е посочена възможността за обжалването му не може да обоснове извод за породено в конкретния случай процесуално право на обжалване за решаващия в административното производство орган. Така посоченото обосновава извод за недопустимост на частната жалба на заместник-министъра на околната среда и водите с ресор дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите на Министерство на околната среда и водите, от което произтича оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея производство по делото. С оглед този резултат, претенцията на ответника „Еском“ ООД гр. Сливен за присъждане на разноски следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер от 510 евро, който да бъде заплатен от Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, в структурата на което е подалият частната жалба административен орган (§1, т.6 ДР на АПК). Водим от горното Върховният административен съд, Шесто отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 236 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК