Определение № 392 от 11.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2019 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. С молба вх. № 26199/04.09.2019 г., Д. В. В. е поискал на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение № 843 от 14.05.2018 г. по гр.д. № 1981/2017 г. на Окръжен съд Варна, с което са уважени исковете на С. К. Р. и Т. Б. Р. срещу молителя за общо 55 974 лева и 18 хиляди евро. В молбата /“жалба“/ от 04.09.2019 г. и молбата от 19.09.2019 г. се твърди, че има „новооткрит оригинален документ“ от съществено значение за изхода на приключилото дело. От С. К. Р. и Т. Б. Р. чрез адвокат И. Б. от АК-В. е подаден писмен отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на молбата, а по същество – за нейната неоснователност и претендират разноски в производството. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, с оглед твърденията на молителя, че молбата за отмяна е подадена в законовия тримесечен срок, но е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите доказателства следва да установяват релевантни за разрешения правен спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, но без да са новосъздадени, т.е. новооткритият документ да съдържа информация от такова естество, че ако е бил приет в инстанцията по същество, съдът би достигнал до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. В тези случаи, влязлото в законна сила съдебно решение ще е неправилно, тъй като няма да отразява обективно релевантните за спора обстоятелства към датата на приключване на съдебното дирене, с оглед на което е наложително пререшаването на правния спор, за което е предвиден процесуалният ред по чл.303 и чл.304 ГПК. В случая, молителят твърди, че притежава „новооткрит документ написан от сем. Р. за разпределение на парични суми“, но от представените копия /лист 13 и 14 по делото/ е видно, че в тях са отразени само числа и имена, без да е посочено лицето, от името на което изхожда документа и дата на съставянето им, а приложеното към тях споразумение, съдържащо подписи на двете от спорещите страни /лист 16/, е било част от писмените доказателства по гр.д. № 1981/17 г. на Варненския окръжен съд и е обсъждано при решаване на спора по реда на инстанционния контрол. Ето защо, с оглед твърденията на молителя в молбата му от 19.09.2019 г., че документът „ще допълни смислово друг документ“ – споразумението на л.16 по делото/ и дадените указания в т.10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както е в случая, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. От С. К. Р. и Т. Б. Р. чрез адвокат И. Б. от АК-В. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно договора за правна защита и съдействие от 07.10.2019 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение