Определение № 8185 от 27.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на С. Щерев чрез адв. Русева срещу определение № 170 от 28.03.2023г. постановено по адм. дело № 88/2023 г. на Административен съд Смолян. С обжалваното определение Административен съд Смолян е оставил без разглеждане жалбата на С. Щерев срещу решение на комисията към МП, провела изпит за придобиване на юридическа правоспособност, състоял се на 25.01.2023г., обективирано в Протокол за резултатите от проведения изпит за придобиване на юридическа правоспособност на 25.01.2023г. и прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска да се отмени. Намира, че има правен интерес от оспорване на акта, т.к. не би могъл да оспорва крайния акт издаване на удостоверение за юридическа правоспособност, поради причина, че такъв не се предвижда да бъде издаде. Ответникът по частната жалба –Министерство на правосъдието чрез пълномощници на Министъра на правосъдието представят писмен отговор, в който вземат становище за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на първоинстанционния акт. При извършена служебна проверка и като съобрази искането на частния жалбоподател, съставът на шесто отделение на Върховния административен съд намира, че частната жалба е допустима за разглеждане. Тя е подадена от страна по съдебен спор, за която постановеният акт е неблагоприятен. Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения 7-дневен срок за това. По основателността й съдът приема частната жалба за неоснователна. За да постанови оспореното определение, Административен съд Смолян приема, че оспореното решение на комисията за провеждане изпит за юридическа правоспособност не подлежи на съдебен контрол, т.к. не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 21, ал.1 АПК и следователно не е индивидуален административен акт. Анализирайки нормата, съдът сочи, че индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съдът мотивира правния си извод, основат на разпоредбата на чл.21 от АПК, че не са индивидуални административни актове волеизявленията и действията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Изводът на съда извлечен от разпоредбата на чл. 294 и сл., ЗСВ, е че провеждането на изпит е част от производството по придобиване на правоспособност., а проверката на знанията на стажант-юриста има оценъчен характер и няма характера на индивидуален административен акт самостоятелно, а е част от производството по издаване на удостоверение за правоспособност. Определението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Предвид представената по делото административна преписка от Министерство на правосъдието проведена е процедура по придобиване на юридическа правоспособност на завършилите висше образование по специалността "Право". Съгласно разпоредбата на чл.294 от ЗСВ те придобиват юридическа правоспособност сед 6-месечен стаж като стажант-юристи и положен изпит. Редът и начинът за провеждане на изпитите е уреден в чл.296 и сл. от ЗСВ, както и в Наредба №1 от 2019г. за придобиване на юридическа правоспособност. Съгласно чл.301 от ЗСВ „Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал".“ В настоящия случай жалбоподателят е допуснат до изпит за правоспособност но по силата на решение на комисията към МП, провела изпит за придобиване на юридическа правоспособност, състоял се на 25.01.2023г., обективирано в Протокол за резултатите от проведения изпит за придобиване на юридическа правоспособност на 25.01.2023г. е получил оценка „не издържал“. Предмет на оспорване пред съда е било именно решението на комисията провела изпит за правоспособност, в частта в която жалбоподателя е бил обявен за "неиздържал" теста. Решението на комисията по провеждане на изпита правилно е прието от съда като част от процедурата по издаване на удостоверение за юридическа правоспособност. Този извод и произтича от разпоредбата на чл.301от ЗСВ, цитирана по-горе, съгласно която оценката „издържал“ е част от фактическия състав по издаване на удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юриста. Процедурата приключва с издаване на удостоверение за юридическа правоспособност, а решението на комисията по провеждане на изпита в частта на оценяване на кандидатите, не може да се определи като индивидуален административен акт, подлежащ самостоятелно на съдебен контрол. Този акт е част от фактически състав по издаване на документ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема обжалваното определение като правилно. Водим от изложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение