Определение № 96 от 03.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 993/2013 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод определение № 76 от 8.05.2013 г. на Районен съд – гр.Котел по н. о. х. д. № 112/2013 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентният съд да разгледа делото е Районният съд – гр.Омуртаг, тъй като местоживеенето на подсъдимия към момента на извършване на престъплението определя подсъдността на делото по чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по н. о. х. д. № 111/2013 г. в Районния съд – гр.Омуртаг е образувано по внесения на 9.04.2013 г. обвинителен акт от Районна прокуратура – гр.Омуртаг срещу И. Е. П. за престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК. С определение № 114 от 24.04.2013 г. съдията-докладчик е приел, че престъплението е довършено на територията на Република Германия и в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК компетентен да разгледа делото е Районният съд – гр.Котел, в чийто район е местоживеенето на подсъдимия (с. О., община Котел) според издадената личната карта на 26.03.2013 г. от МВР - гр.Сливен. С определение № 76 от 8.05.2013 г. по н. о. х. д. № 112/2013 г. Районният съд в гр.Котел също се е счел за некомпетентен и е повдигнал спор за подсъдност. Позовал се е на съвкупността от данни за местоживеенето на И. Е. П. в с.В., община Омуртаг (заявено лично от него местоживеене при разпит на досъдебното производство, регистрация като земеделски производител, справка от НБД „Население”) и промяна на адресната регистрация след отказа на Районния съд - гр.Омуртаг да одобри споразумение между прокурора и защитника. Поведението е интерпретирал като незаконосъобразно насочено към собствен избор на съд. Върховният касационен съд намира, че компетентният съд да разгледа делото е Районният съд в гр.Омуртаг по следните съображения: Определящо значение за териториалната компетентност на наказателния съд има връзката на делото със съдебния район. Мястото, на което е извършено престъплението като основен критерий по правилата на местната подсъдност очевидно е неприложим за извършено престъпление в чужбина. В специфичната хипотеза на чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК местоживеенето на територията на Република България е въведеният критерий, отговарящ в максимална степен и на принципното изискване за процесуална икономичност. Местоживеенето, което българският гражданин има в страната (трайната връзка с определено населено място, независимо от адресната регистрация – в този смисъл Решение № 3/2001 г. на КС на РБ) е фактически въпрос, който трябва да бъде прецизно и категорично изяснен от съответния компетентен орган. Затова, след като по делото е било установено местоживеенето на И. Е. П. в с.В., общ.Омуртаг още при провеждане на досъдебното производство, съдът, в чиито район е попадало населеното място, не е имал законно основание да се счете за некомпетентен поради декларираната промяна в адресната регистрация (с. О., община Котел) според издадения на 26.03.2013 г. нов документ за самоличност. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 44 НПК