Определение от 27.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 675/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Терра Веджис“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. Шалявски, чрез адв. Стойкова от САК, срещу решение № 1271 от 12.07.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 1026/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-011-6500/1033 от 13.08.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отмени АУПДВ.

Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд (ДФЗ), не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и заявените в нея оплаквания, приема следното:

В касационната жалба се поддържа, че настъпилата промяна на законодателството със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗИД на ЗСПЗЗ) обн. ДВ, бр. 61/2015 г., обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 н Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/22013. В текста на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 са определени изчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общността. Твърди се, че в случая частичното прекратяване на договори за наем на касатора, въз основа на които дружеството е подало заявление за подпомагане по посочената мярка за първите 3 години от 5-годишния ангажимент, на основание законодателно решение, е било обстоятелство, непредвидимо за него към датата на подаване на заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общността „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

В жалбата се поддържа, че настъпилата промяна на чл. 37и и ал. 4 от ЗСПЗЗ създава задължение на кандидатите по § 15. (1) от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, съгласно което ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договори в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, в противен случа, на основание ал. 3 от същия параграф същите се прекратяват. Твърди се, че сключените от касатора договори с община Благоевград са с предмет пасища и мери, които могат да се отдават под наем или аренда само на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, на които условия касаторът не отговаря с достатъчен брой животни, за да покрие цялата наета площ. Именно поради тази причина дружеството е представило доказателства пред ДФЗ за предсрочно прекратяване за част от земеделските имоти.

С определение от 28.09.2022 г. по адм. д. № 782/2022 г. Върховен административен съд е отправил преюдициално запитване съгласно чл. 267, параграф първи, „б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента.

2. Осъществена ли е хипотезата на чл. 47, параграф 3 от Регламент ЕС № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 214 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство - измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента.

По преюдициалното запитване, с горепосочените въпроси е образувано дело С-656/2022 пред Съда на Европейския съюз.

Настоящият съдебен състав намира, че тълкуването на относимите норми от правото на ЕС, съобразно приюдициалните въпроси на Върховен административен съд, от СЕС по дело С-656/2022, ще има значение за правилното решаване спора по настоящето дело. Въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са пряко свързани и относими към спора, повдигнат в настоящото производство, поради което е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Същевременно, тълкуването на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено от Върховен административен съд, следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебно решение по настоящото дело, тъй като съгласно чл. 633 ГПК, решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

По изложените съображения производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-656/2022.

Определението, с което е даден ход по същество на делото, следа да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, първо отделение