Определение № 130 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2020 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на П. Т. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 1266 от 9 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1593/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив, с което се отменя изцяло решение № 1913 от 17 май 2019 г., постановено по гр.д. № 11916/2017 г. по описа на районния съд в гр. Пловдив, и вместо него са отхвърлени предявените от И. против Г. З. Х., с адрес в [населено място], обл. П., иск за сумата от 4000 лева – частично от 297002,15 лева главница по договор за заем, оформен в документ потвърдително писмо от 12.05.1999 г., и в документ споразумение от 25.07.2000 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на И. с договор за цесия от 03.05.2016 г., иск за сумата от 1000 лева – частично от 37364,85 лева мораторна лихва за периода 03.05.2016 г.-28.07.2017 г., ведно с иск за законните лихви върху главницата, считано от предявяването на иска, и в тежест на И. са присъдени разноски пред двете инстанции. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, тъй като е налице ново писмено доказателство – прокурорско постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 12474/2016 г. по описа на РП Пловдив, съдът бил длъжен да назначи повторна тройна експертиза или да сезира съответната прокуратура за наличието на престъпно обстоятелство относно съставяне изготвянето на документ с невярно съдържание (неистинност на заключение в частта, изготвена от две вещи лица) от вещи лица, налице е противоречие между атакуваното решение и влязлото в сила решение № 2859 от 16 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 11580/2017 г. по описа на районния съд в гр. Пловдив. Касационният съд, в настоящия си състав, намира, че молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Същата е постъпила на 30 януари 2020 г. – в рамките на тримесечния срок, установен в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, започнал да тече от постановяването на атакуваното решение на 9 ноември 2019 г., и съдържа посочване на основание по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество пред съда по отмяната, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. От районния съд в гр. Пловдив следва да се изиска гр.д. № 11580/2017 г. по описа на районния съд в гр. Пловдив, както и делата по инстанционното разглеждане на постановеното решение по това дело. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,