Определение № 29 от 26.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 717/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Кооперация „Спектър-кооп”, [населено място] срещу определение № 2524 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 812/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, на основание чл. 248 ГПК, е изменено постановеното по делото решение, като на ответника Районен кооперативен съюз, [населено място] са присъдени разноски в размер на сумата 927 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Частният жалбоподател счита въззивното определение за неправилно с твърдението, че присъденото в полза на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение от 927 лв. не е определено съразмерно с уважената и съответно отхвърлената част на претенцията. Ответникът по частната жалба – Районен кооперативен съюз, [населено място] – изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 24.02.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в указания в определението срок и срещу подлежащ на обжалване акт. За да уважи молбата на Районен кооперативен съюз, [населено място] за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд е приел, че същото е дължимо. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът не е съобразил отхвърлената част от претенцията. Изчислено на база присъдената сума 13 866 лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба, възлиза на 945.98 лв., която сума надвишава присъденото от въззивния съд в полза на РПК-П. юрисконсултско възнаграждение 927 лв. Ето защо, постановеното от него определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Що се отнася до оплакването на частния жалбоподател, че съдът се е произнесъл само в полза на ищеца, същото не следва да бъде обсъждано, доколкото кооперацията-въззивник не е направила искане по чл. 248 ГПК и поради това въззивният съд не е могъл да се произнася и за дължимостта на разноски в нейна полза. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение