Определение № 568 от 31.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2776/2013 г.

Производството е по чл.48 ал.2 ЗМТА. Образувано е по молба на [фирма], за спиране изпълнението на арбитражно решение от 17.06.2013 год. по арб.д.№ 673 / 2011 год. по описа на Арбитражен съд при Българска търговско- промишлена палата, до постановяване решение по предявения по настоящото дело иск, с правно основание чл.47 т.2 ЗМТА - за отмяна на арбитражното решение в частта, с която е уважен, предявеният от [фирма] иск за сумата от 18 360 евро, в левова равностойност от 35909,04 лева, представляваща възнаграждение за изработване на идеен проект по договор № 20042264 / 01.10.2008 год., за технически и детайлен инженеринг за модернизация на фабрика за флотация на шлака, присъдена ведно със законната лихва, считано от 23.11.2011 год. до окончателното й заплащане. Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира молбата за процесуално допустима и основателна, предвид следното: Молбата изхожда от легитимирана да предяви иска по чл.47 ЗМТА страна в арбитражното производство, като исковата молба е формално редовна и подадена в преклузивния срок по чл.48 ал.1 пр. първо ЗМТА, считано от постановяване на арбитражното решение, поради което представяне на доказателство за уведомяването на молителя не е необходимо. Подадена е чрез процесуален представител на [фирма], с представено доказателство за упълномощаването. Приложено е платежно нареждане за заплатена от молителя парична гаранция в размер на 35909,04 лева, вкл. е удостоверено постъпването й по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение