Определение № 156 от 02.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 202/2023 г.

Производството е по чл.122 от ГПК. С определение № 260019 от 05.02.2023г. по т.д.№101/2020г. на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав, е повдигнат спор за подсъдност между СОС и САС за определяне на компетентен съд, който да разгледа молба с вх. №1255/19.01.2023г. по входящия регистър на САС, подадена от назначения на ответника по делото особен представител по чл.29 ал.2 от ГПК - адв. Г. К. от САК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото, прие следното: С определение № 3853 от 19.04.2022г. по т. д. №193/2022г. Софийски апелативен съд, е задължил въззивника ЕТ „Ранобудник – П. М.“, [населено място], да внесе по сметка на САС сумата от 1960,48 лева, представляваща разноски за назначаване на особен представител на въззиваемия „И. Т.“ ЕООД. С решение от 04.05.2022г. по т. д. №193/2022г. Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 16.07.2021г. по т. д. №101/2020г. на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав / номерът на делото е посочен погрешно като №122/2020г./, с което са отхвърлени предявените от ЕТ „Ранобудник – П. М.“, [населено място], срещу „И. Т.“ ЕООД искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. С молба вх.№11555/25.05.2022г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд назначеният на ответника особен представител по чл.29 ал.2 от ГПК - адв. Г. К. от САК, е направила искане да й бъде издаден изпълнителен лист за дължимото й се възнаграждение като особен представител. В молбата е посочила, че въззивникът не е изпълнил задължението да внесе депозита. С определение №407 от 08.06.2022 г. по т. д. № 193/2022г. Софийски апелативен съд, е осъдил въззивника ЕТ „Ранобудник – П. М.“, [населено място], да заплати по сметка на САС сумата от 1960,48 лева, представляваща разноски за възнаграждение за назначения особен представител на „И. Т.“ ЕООД. С молба вх. №1255/19.01.2023г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд назначеният на ответника особен представител по чл.29 ал.2 от ГПК адв. Г. К. от САК, е направила искане да бъде изменено определение №407 от 08.06.2022г. по т.д.№193/2022г. на Софийски апелативен съд, като вместо по сметка на САС, въззивникът бъде осъден да заплати на нея дължимия депозит от 1960,48 лева и съответно да й бъде издаден изпълнителен лист за същата сума. С разпореждане от 23.01.2023г. на съдията докладчик по т.д. №193/2022г. на Софийски апелативен съд молбата е изпратена на СОС по компетентност. С разпореждане от 24.01.2023г., като е приел, че не е компетентен да се произнесе по молбата на адвокат Г. К. по чл.253 от ГПК за изменение на постановено от САС определение, първоинстанционният съд е изпратил делото обратно на САС. С разпореждане от 27.01.2023г. на съдията докладчик по т.д. №193/2022г. на Софийски апелативен съд молбата е изпратена на СОС с мотив, че „сумите се събират от първоинстанционния съд“. С определението, с което е повдигнал спор за подсъдност между СОС и САС, съставът на СОС е извършил преценка, че молба вх. №1255/19.01.2023г. на адв. Г. К. се явява молба за изменение по реда на чл.253 от ГПК на постановеното от САС определение от 08.06.2022г. Приел е, че не е компетентен да разгледа посочената молба. Предвид изложеното настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е налице спор за подсъдност. Нормата на чл.122 от ГПК регламентира процесуалния ред за разглеждане на спорове между съдилищата, възникнали във връзка с правилата за определяне на родово и местно компетентния съд, който следва да реши делото. Този процесуален ред е неприложим за „препирни” между първоинстанционен и въззивен съд по повод администрирането на дадена въззивна жалба /в т. ч. проверката за редовността й/, респ. правната квалификация на съдържащите се в нея оплаквания или искания на страната, както и за спорове, възникнали от изпълнението или неизпълнението на указания, които въззивната инстанция е дала на първоинстанционния съд за извършване на определени съдопроизводствени действия, свързани с произнасяне по реда на чл.247 от ГПК /поправка на очевидна фактическа грешка/ и на чл.248 от ГПК /изменение или допълване на постановеното решение в частта за разноските/. Спорът за подсъдност предполага противоречиво разрешаване от две съдилища на въпроса кой е компетентен да се произнесе по конкретен спор и възниква след като единият съд е извършил преценка, че този спор не му е подсъден, и е прекратил производството пред себе си. В настоящия обаче такова противоречие не съществува, доколкото двата съдебни състава по различен начин са преценили вида на производството, инициирано с молба вх. №1255/19.01.2023г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд. Съставът на САС е приел, че се касае за искане за събиране на сумата, която въззивникът ЕТ „Ранобудник – П. М.“ е осъден да заплати по сметка на САС и за която съгласно чл.109 от Правилника за администрацията в съдилищата се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съответния съд. Софийски окръжен съд е приел, че молба вх. №1255/19.01.2023г. представлява молба за изменение на постановеното от САС определение от 08.06.2022г. Преценката на Софийски окръжен съд, че е подадена молба за изменение на определението на въззивния съд, а не искане за събиране на сумата по определението в полза на САС, е правилна, тъй като съответства на изрично формулираното в молбата на адвокат Г. К. искане. Поради изложеното искането на СОС за разрешаване на спор за подсъдност е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Делото следва да бъде изпратено на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадената от адвокат Г. К. молба. Преди да се произнесе по подадената молба въззивният съд следва да съобрази и доказателствата за внасянето на дължимата сума в размер на 1960,48 лева от ЕТ „Ранобудник – П. М.“ по сметка на Софийски окръжен съд на 03.10.2022г. и впоследствие извършения на 17.11.2022г. служебен превод на сумата в полза на САС, които са приложени в кориците към първоинстанционното дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение