Решение № 8831 от 08.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 523/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б. М. И. и В. Н. В., чрез процесуалния им представител адв. А. Ангелов, против чл.6, ал. 4; чл. 7, ал. 1, т. 5; чл.7, ал. 2; чл.7, ал. 3, т. 4; глава втора „а“; чл.10, ал. 1, т. 3; чл. 10, ал. 1, т. 8, чл. 10, ал. 4, т. 5; чл.11; чл.12, ал. 6; чл.12, ал. 7; чл. 16, ал.1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл. 19, ал.1 по отношение на израза „включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България, назначен на експертна длъжност; чл.21; чл.22; чл.23, ал. 3; чл.27, ал. 1, изр. 2; чл. 38, ал. 3, т. 6; чл. 38, ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103 от 06.12.2024 г.), както и срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.89/2025 г., в сила от 01.11.2025 г.), издадена от министъра на правосъдието.

Подадена е и жалба от инж. К. С. Н. срещу глава втора и глава втора „а“ от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103 от 06.12.2024 г., изм. и доп. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г., по която е образувано адм. дело № 704/2026 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. С определение № 834 от 27.01.2026 г. посоченото дело № 704/2026 г. по описа на ВАС, седмо отделение е присъединено към настоящото дело.

Образувано е адм. дело № 2806/2026 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, по жалбата на А. Б., чрез адв. Б. Б. Димов срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и всички изменени с нея разпоредби на: чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал. 1, т. 2а; чл. 7; чл.7, ал. 1; чл. 7, ал. 2; глава 2а; чл. 9, ал. 5; чл. 10; чл. 10, ал. 1; чл. 10, ал. 1, т. 4; чл. 10, ал. 1, т. 6; чл. 10, ал. 2; чл.10, ал. 3; чл. 11, ал. 1; чл. 12; чл 12, ал. 3; чл. 12, ал. 4; чл. 12, ал. 5; чл.12, ал. 6; чл. 12, ал. 7; чл. 14; чл. 14, ал. 1; чл. 14, ал. 3; чл. 14, ал. 4; чл. 15, ал. 2; чл. 16; чл.16, ал. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2; чл.16, ал. 1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл. 38; чл. 38, ал. 3; чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр. 103 от 06.12.2024 г.). В жалбата е направено искане за спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт. С определение №3496 от 26.03.2026 г. адм. дело № 2806/2026 г. по описа на ВАС, четвърто отделение към настоящото дело е присъединено адм. дело № 2806/2026 г.

Образувано е адм. дело № 653/2026 г. по описа на ВАС, трето отделение по жалба на С. К. Д., С. В. В., В. К. Д. и Ж. Х. Е., чрез адв. И. Андреевски против Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.89/2025 г., в сила от 01.11.2025 г.), издадена от министъра на правосъдието. С определение № 4289 от 20.04.2026 г. адм. дело № 653/2026 г. по описа на ВАС, трето отделение е присъединено към настоящото дело.

В хода на производството по настоящото дело са постъпили молби за присъединяване към оспорването на Б. М. И. и В. Н. В., от лицата Б. В. В., С. Н. Н., В. С. К., С. Р. В., М. Г. М., Д. М. Д., В. Д. Н., Р. Б. Ш., Е. Б. Ц., С. Л. Ш., А. П. П., Г. Д. П., М. С. М., Ж. М. С.. С определение от 04.05.2026 г. лицата са конституирани като жалбоподатели на основание чл. 189, ал. 2 АПК.

Жалбоподателите Б. М. И., В. Н. В., представлявани от адв. А. Ангелов, К. С. Н., чрез адв. Й. Тодорова, А. Б., чрез адв. Б. Димов, Р. Б. Ш., представляван от сина си В. Р. Ш.; С. К. Д., С. В. В., В. К. Д. и Ж. Х. Е., представлявани от адв. И. Андреевски, излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. както за допуснати съществени процесуални нарушения, така и за нарушения на материалния закон. Искат отмяната на изменията и допълненията в Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г., обнародвани в ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г. Претендират разноски.

Жалбоподателите Б. М. И. и В. Н. В., представлявани от адв. А. Ангелов, оспорват и разпоредбите на чл. 6, ал. 4; чл. 19, ал. 1 в частта относно израза“ включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България, назначен на експертна длъжност“, чл. 21, чл. 22; чл. 23, ал. 3; чл. 27, ал. 1, изр. второ от Наредба №Н – 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.13 от 06.12.2024 г.), издадена от министъра на правосъдието. В тази връзка изразяват подробно становище за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г., касаещи назначаването за извършването на експертизи от лица, служители в МВР или служители в Прокуратурата, като противоречащи на разпоредби от Закона за съдебната власт и Закона за Министерство на вътрешните работи.

Оспорващата А. Б., чрез адв. Б. Димов иска да бъде сезиран Конституционния съд на РБ относно противоконституционност на разпоредбите на чл. 249, ал. 1, чл. 257, ал. 2, чл. 400, ал. 1 и чл. 402 от Закона за съдебната власт, в съответните им части, изменени и допълнени с § 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обн. ДВ, бр. 65 от 08.08.2025 г.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез пълномощниците си гл. юрк. М. Соколова и ст.юрк. В. Христов, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва жалбите и моли за отхвърлянето им като неоснователни. Поддържа, че оспорените текстове на Наредбата не противоречат на цитираните в жалбата разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, нито при приемането им са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита за неоснователно и искането на жалбоподателката А. Б. за сезиране на Конституционния съд. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбите и прави искане за прогласяване на недействителност на оспорения подзаконов нормативен акт и алтернативно, за отмяна на нормативния акт.

Настоящият състав на първо отделение на Върховния административен съд намира следното:

1. По допустимостта на жалбите:

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Жалбоподателите и присъединилите се към оспорването разполагат с пряк и личен правен интерес от оспорване на Наредбата за изменение и допълнение (обн. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г., в сила от 01.11.2025 г.) на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103/16.12.2024 г.). Всички жалбоподатели са лица, вписани в отделни списъци на вещите лица от вид 5.2. „Съдебни автотехнически експертизи“ към съответните окръжни и административни съдилища, утвърдени на основание чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Процесните изменения и допълнения на Наредбата, предмет на оспорване, касаят положението и правоспособността на вещите лица, извършващи съдебни автотехнически експертизи, поради което жалбите на всички лица, включително и на тези, присъединили се към оспорването, са процесуално допустими. Обжалваните изменения и допълнения на Наредбата, обн. ДВ, бр. 89/2025 г., засягат пряко и непосредствено тяхната правна сфера, включително и правото им на труд.

По отношение на жалбите на Б. М. И. и В. Н. В., насочени срещу разпоредбите на чл. 6, ал. 4; чл. 19, ал. 1 в частта относно израза “включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България, назначен на експертна длъжност“, чл. 21, чл. 22; чл. 23, ал. 3; чл. 27, ал. 1, изр. второ от Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр. 103 от 06.12.2024 г.), издадена от министъра на правосъдието, настоящият съдебен състав намира, че същите и в тази част са процесуално допустими с оглед качеството на оспорващите лица (вещи лица, включени в списъците на вещите лице към съответния окръжен и административен съд).

2. По основателността:

2.1.На първо място, следва да бъде разгледано оспорването срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г.) в нейната цялост, респ. изменените и допълнени с нея разпоредби от Наредбата.

Оспорването в тази част е основателно.

Според чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял трети от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност; неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.

Горецитираните оспорени разпоредби от Наредбата, издадена от министъра на правосъдието, са част от нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК. Първото основание, на което се основават жалбите на всички оспорващи за незаконосъобразност на оспорените изменения и допълнения на нормативния акт, е липсата на компетентност. Съгласно чл. 108, ал. 3 от Конституцията на РБ, министрите ръководят отделните министерства освен ако Народното събрание реши друго, като съгласно чл. 115 КРБ министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Според чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.

Съгласно чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) министърът на правосъдието, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет, издава наредба за: 1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица; 2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица; 3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица; 4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г., нова, бр. 86 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) правото на достъп до информационната система по чл. 402 а и данните, които се въвеждат в нея; 5. (нова – ДВ, бр. 65 от 2025 г.) реда за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи.

Следователно, налице е законова делегация по отношение на министъра на правосъдието да определи правила относно реда за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи с подзаконовия нормативен акт – Наредба, поради което делегираното правомощие на министъра на правосъдието не противоречи на Конституцията на Република България. В този смисъл оплакването за липса на компетентност на министъра на правосъдието да приеме процесните изменения и допълнения в Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. се явява неоснователно и така оспорваните изменения и допълнения на Наредбата съставляват действителен нормативен акт.

На следващо място, актът е издаден в изискуемата форма, обнародван е в Държавен вестник, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Видно от административната преписка, приобщена по делото, срокът за обществено обсъждане на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. е за времето от 23 април до 23 май 2025 г. съгласно отразеното в Портала за обществени консултации, т.е. спазени са изискванията по чл. 26, ал. 3 и ал. 4 ЗНА. Формално е спазено и изискването по чл. 26, ал. 5 ЗНА преди приемането на съответния нормативен акт съставителят на проекта да публикува справка за постъпилите предложения заедно с обосновка на неприетите предложения. Справката е публикувана на интернет страницата на Портала за обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 5, изр. второ ЗНА.

Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н -1 от 14.02.2023 г. заедно с мотивите към нея е съгласуван с Висшия съдебен съвет видно от писмо № 92-35-8#30/03.09.2025 г. на министъра на правосъдието (на л. 65 от адм. дело № 523/2025 г.), писмо изх. № ВСС – 13067 от 23.09.2025 г., вх. № 92-35-8/23/ 29.09.2025 г. по описа на МП ( на л. 77 от делото) и протокол № 22 от проведено на 18.09.2025 г. заседание на ВСС ( на л. 78 от делото).

По делото са приобщени и доказателства за съгласуване на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. с министъра на електронното управление ( писмо № 92-35-8#31 от 03.09.2025 г. и писмо рег. № МЕУ-13837 от 25.09.2025 г. ).

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че при издаването на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗНА, както и на такива по глава Пета, раздел III от АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му, представляващи самостоятелно основание за отмяната на нормативния акт в горепосочената му част.

Основателни са доводите на жалбоподателите, че към проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. не са представени мотиви с изискуемото съдържание по чл. 28, ал. 2 ЗНА, а именно според цитираната разпоредба мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Мотивите към проекта ( прил. на л. 64 от делото – общо две страници и публикувани на Портала за обществени консултации) в частта относно причините, които налагат изменението и допълнението на Наредбата, преповтарят дословно част от мотивите за изменението на Наказателно-процесуалния кодекс, с който се извършват изменения в Закона за съдебната власт, а в частта относно целите, които се поставят мотивите съставляват общ преразказ на съответните изменения: провеждане на изпит за признаване на правоспособност, организиран от министъра на правосъдието и неговата регулярност; състав на комисията, която да провежда такъв изпит; предложения за изменение и допълнение на списъците с вещите лица да се правят два пъти годишно; осигуряване на възможност в списъците да се включват и лица със завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ със специалност в областта на съдебните автотехнически експертизи без изискуемия петгодишен стаж, но след положен успешно изпит за признаване на правоспособност пред Министерство на правосъдието. Преразказът на съответните изменени и допълнени разпоредби не означава изпълнение на нормативно установеното изискване за мотивираност на проекта на подзаконовия нормативен акт съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА.

В конкретния случай мотивите не съдържат и финансова обосновка на предложените изменения и допълнения на Наредбата, доколкото в тях е отразено, че за прилагането на новата уредба няма да са необходими допълнителни финансови средства, което е в противоречие с изискването на провеждане на изпити за признаване на правоспособност, свързано с разходване на определени финансови ресурси. В мотивите към проекта на Наредбата за изменение и допълнение няма и разписани в детайли очакваните резултати от прилагането на нормативния акт според чл. 28, ал. 2,т. 4 ЗНА – единствено е посочено, че ще се ускори изготвянето на назначените експертизи по наказателни дела, както и че включването в списъците на вещите лица на експерти, успешно издържали изпит за правоспобност, е гаранция за наличие на специалните познания, които са необходими за производството.

Според мотивите на проекта на Наредбата за изменение и допълнение, не е необходим анализ на правото на Европейския съюз поради съображение, че проектът не е свързан с въвеждане на изисквания на правото на ЕС. Основателен е доводът на жалбоподателите за неизпълнение на процесното нормативно изискване към мотивите на проекта, което е задължително условие за мотивираност на проекта за нормативен акт съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА. За да бъде вписано едно лице в списък за вещи лица към съответен окръжен или административен съд, не е поставено изискването същото да е български гражданин, т.е. то може да е гражданин на друга държава – членка или на държава – страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, или гражданин на трета държава, но има разрешение за постоянно пребиваване ( видно от чл. 7а, ал. 1, т. 7 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г.). В тази връзка органът е бил длъжен да се мотивира дали проектът на Наредбата е съобразен с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент, която се отнася до сферата на услугите на вътрешния пазар.

Липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите, освен формално нарушение по посочения текст, не дава възможност на съда и да извърши проверка спазени ли са принципите, на които трябва да отговаря подготовката на подзаконовия нормативен акт, а именно прогласените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Още повече, че според изричното правило на чл. 28, ал. 4 ЗНА, проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад и предварителна оценка на въздействието, съгласно изискванията по ал. 2, не следва изобщо да се обсъжда от компетентния орган.

Чл. 77 АПК на свой ред въвежда задължително обсъждане на проекта, ведно с представените по него становища, предложения и възражения. Видно от справката за съгасуване на представените становища и предложения по проекта (прил. на л. 82 – л. 91 от делото и публикувана в Портала за обществени консултации) описаните становища с конкретни възражения и предложения е отразено, че се приемат по принцип, като са изложени мотиви, че всички предложения ще бъдат обсъдени в рамките на сформираната към МП работна група със задачи да извърши: 1. анализ на действащата нормативна уредба, регулираща дейността на вещите лица и дефиниране на съществуващите проблеми; 2. анализ на заключенията и препоръките на действали досега работни групи към Министерство на правосъдието, работили по темата от 2010 г. насам; 3. изследване на възможността и изготвяне на устройствен Закон за вещите лица, който да регламентира статута, вписването, квалификацията, възнагражденията, дисциплинарната отговорност и обучителната структура, която да осигурява задължителното продължаващо обучение на вещите лица; 4. изследване на възможността и изготвяне на устройствен правилник на обучителната структура по т. 3; 5. анализ на необходимостта от промени в други относими по темата закони.

Видно от преписката, представена от органа, приел процесните изменения и допълнения на Наредбата, липсва обсъждане на тези предложения и становища и това съставлява нарушение на чл. 77 АПК. В преписката липсват и доказателства проектът на Наредбата за изменение и допълнение да е сведен до знанието на съответната организация, свързана с дейността и положението на вещите лица по съдебните автотехнически експертизи. Отлагането във времето за анализ на предложенията и становищата за обсъждането им в рамките на работна група, занимаваща се с въпросите на вещите лица и назначаването на съдебни експертизи, не изчерпва задължението на органа да ги обсъди задълбочено и да се мотивира във връзка с тях още преди приемането на проекта.

Уредбата в чл. 26 и чл. 28 ЗНА и правилата в раздел III глава пета АПК налага извода, че императивно уредената от законодателя процедура цели спазване на принципите по чл. 26, ал. 1 ЗНА, включително и осигуряването на възможност за излагане на становищата на заинтересованите лица и тяхното обсъждане, преди приемането на подзаконовия нормативен акт. С оглед формулировката на чл. 77 АПК, текстът е относим към всички предложения и възражения, и предполага съобразяване както с правилото на чл. 28 ЗНА, така и с това на чл. 26 ЗНА. Неизпълнението на горепосочените процедурни правила винаги представлява съществено нарушение, налагащо отмяната на оспорения нормативен административен акт и само на това основание.

В допълнение настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че процесните оспорени изменения и допълнения от Наредбата са издадени в нарушение на материалния закон и противоречат на разпоредби, съдържащи се в Конституцията и законите. Съгласно чл. 192 а АПК съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.

С § 2 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 65 от 08.08.2025 г.) са извършени изменения в Закона за съдебната власт, отнасящи се до положението на вещите лица по съдебните автотехнически експертизи, като е предвидено с Наредбата по чл. 403, ал. 1 ЗСВ министърът на правосъдието, съгласувано с Пленума на Висшия съдебен съвет, да уреди реда за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи. Уредбата с новите изменения и допълнения предвижда правила относно: задължително явяване на изпит за признаване на правоспособност, организиран от министъра на правосъдието; организация и провеждане на изпита за признаване на правоспособност – състав на комисията, решаване на тест и казус, оценяване, издаване на удостоверeние за признаване на правоспособност, въвеждане на данни за признатата правоспособност на съответните вещи лица в информационната система „Единен регистър на вещите лица“.

С приемането на процесните разпоредби – чл. 1, ал. 1, т. 2а и глава втора А с чл. 7 а – чл. 7 л се поставят допълнителни условия само и единствено за вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, което създава условия за неравно третиране на различните експерти.

На първо място, поставено е изискване за явяване на изпит за признаване на правоспособност само за категорията вещи лица, изготвящи експертизи по вид „Съдебни автотехнически експертизи“ от клас „Съдебни инженерно-технически експертизи" съгласно предвидената в Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. класификация на съдебните експертизи по класове и видове. От друга страна, действаща към настоящия момент е Наредба № 1 от 1996 г. за автотехническите експертизи, издадена от министъра на транспорта, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 2 от цитираната Наредба, автотехническите експертизи имат за задача да изясняват всички обстоятелства, свързани с моторните превозни средства, като автопроизшествия, ремонти, повреди, оценки и др., за които се искат специални знания. Едновременно с това в класификацията на съдебните експертизи, клас „Съдебни инженерно-технически експертизи“ включва и вид „Съдебни оценителни автотехнически експертизи“. Това означава, че разписаната промяна в уредбата, предвиждаща задължително полагане на изпит за признаване на правоспособност, се отнася само до съдебните автотехнически експертизи, а не и до съдебните оценителни автотехнически експертизи – аргумент от съдържанието на чл. 7 е, ал. 1 от Наредбата, очертаващ обсега на знанията и уменията на специалистите, които ще се проверяват посредством двете части на изпита – решаване на тест и решаване на казус, а именно само въпроси на пътнотранспортните произшествия. Следователно, вещите лица по съдебните оценителни автотехнически експертизи не попадат в категорията вещи лица, които да подлежат на изискването за задължително положен изпит за признаване на правоспособност. Налице е неоправдано стесняване на кръга от вещи лица, които да преминават задължителния изпит за признаване на правоспособност, без конкретно разписани ясни и точни правила и е нарушен принципът на равенство по чл. 6 от Конституцията на РБ относно положението на отделните категории вещи лица и упражняването на правото на труд по конкретните дела, по които същите са назначени. Освен това според мотивите на проекта на Наредбата, които не отговарят на изискуемото задължително съдържание по чл. 28, ал. 2 ЗНА, се цели ускоряване на производството по наказателни дела, т.е. не са взети предвид другите съдебни производства, по които е възможно да се назначават съдебни автотехнически експертизи, т.е. граждански и административни дела.

На второ място, изискването вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, с изключение на лицата по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. (това са само лицата, заемащи или заемали академична длъжност „доцент“ или „професор“, във висши училища, научни организации или Българската академия науките) да са издържали успешно изпит за признаване на правоспособност с цел утвърждаването им като специалисти в областта на съдебните автотехнически експертизи съгласно новите разпоредби на чл. 7, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Наредбата, както и изискването те да повишават професионалната си квалификация (включително е предвидено като основание за отписване от списъците на вещите лица по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 4 - системно неизпълнение на задължението да повишават професионалната си квалификация), създава неоправдани ограничения на правата на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи в сравнение с правата и положението на останалите вещи лица – експерт – счетоводители, архитекти, компютърни специалисти, финансисти, лекари и др., доколкото за останалите вещи лица такъв режим не е предвиден. Т.е. изискването за успешно преминат изпит за признаване на правоспособност е предвидено само за една категория вещи лица – тези по съдебните автотехнически експертизи, като същото не важи за останалите специалисти в други области на науката, техниката и изкуството. От друга страна, така както е разписана разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата с изменението, обн. ДВ, бр.89/24.10.2025 г., е видно, че задължителното условие за успешно положен изпит за признаване на правоспособност за вещите лица по съдебните автотехнически експертизи се отнася за тези, посочени по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 4 от Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г., а не и за тези по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно лицата, заемащи или заемали академична длъжност „доцент“ или „професор“, във висши училища, научни организации или Българската академия науките. Непрецизна е формулировката по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, доколкото не става ясно дали тази категория лица са специалисти в областта на съдебните автотехнически експертизи или може да заемат или да са заемали посочените академични длъжности в съвсем други области на науката като финанси, история, политология и др. Така въведената диференциация за субектите от определена категория група вещи лица не почива на конкретно установен критерий или критерии, с което се нарушава принципа на равенство пред закона, т.е. нарушено е както задължението за равно третиране, така и забраната за произволно неравно третиране, прогласени в практиката на Конституционния съд на РБ ( Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004 г., Решение № 4 от 2021 г. по к.д. № 1/2021 г. и др. ).

Основателно е твърдението на част от жалбоподателите за непрецизност и неяснота в съдържанието на разпоредбите от Наредбата. Съгласно чл. 7 в, ал. 3 от Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г., за членове на изпитната комисия могат да бъдат избирани лица, които заемат или са заемали академична длъжност „доцент“ или „професор“, или преподаватели във висши училища, научни организации или Българска академия на науките в съответната научна област, както и лица, които имат висше образование с придобита образователна – квалификационна степен „магистър“ и най- малко 10 години стаж в съответната научна област. По аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. става ясно, че всички вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, с изключение на лицата, които заемат или са заемали академична длъжност „доцент“ или „професор“, или преподаватели във висши училища, научни организации или Българската академия на науките, следва да са издържали успешно изпита за признаване на правоспособност с цел утвърждаването им като специалисти в областта на съдебните автотехнически експертизи. От систематичното тълкуване на двете разпоредби следва, че лица, които имат висше образование с придобита образователно - квалификационна степен „магистър“ и най – малко 10 години стаж в съответната научна област, следва да издържат успешно изпита, за да не бъдат отписани от списъците на вещите лица в тази област, като в същото време могат да бъдат избирани за членове на изпитната комисия. Основателно е становището на жалбоподателя Р. Ш., че оспорените разпоредби противоречат на чл. 6 КРБ, както и на изискването законовите и подзаконовите разпоредби да са ясни, точни, недвусмислени, достъпни, разбираеми, прецизни и взаимосвързани ( правила, прогласени в чл. 9 ЗНА).

На следващо място, ако едно вещо лице е включено в списъка за вещи лица към съответния окръжен и админстративен съд и за друг отделен вид експертизи от клас „Съдебни инженерно – технически експертизи“, различен от вид 5.2. „Съдебна автотехническа експертиза“, то, за да извършва експертизи от другите видове експертизи, различни от „Съдебна автотехническа експертиза“, лицето не е необходимо да се явява на изпит за признаване на правоспособност съгласно уредбата в Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. и измененията и допълненията, обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г. В тези случаи ако не издържи съответния изпит за признаване на правоспособност, се поставя въпроса лицето да бъде отписано от съответния списък на вещите лица само по отношение на вид 5.2. „Съдебна автотехническа експертиза“, а за останалите видове експертизи от клас „Съдебни инженерно-технически експертизи“ дали ще продължи да разполага с правото да бъда назначаван като специалист и да извършва експертизи.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че правилата във връзка с провеждането на изпита за правоспособност също са неясни и създават двусмислено тълкуване. Съгласно чл. 7в от Наредбата, изпитът се провежда от петчленна комисия, като неин председател е определено от министъра на правосъдието лице и за членове на комисията могат да бъдат избирани лица: 1. Заемащи или заемали академична длъжност „доцент“ или „професор“, или преподаватели във висши училища, научни организации или Българската академия на науките, в съответната научна област; 2. Които имат висше образоване с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и най-малко 10 години стаж в съответната научна област. От цитираната разпоредба на чл. 7 в, ал. 3 от Наредбата не става ясно коя е „съответната научна област“, както и дали лицата по чл. 7 в, ал. 3, т. 2 от Наредбата следва да са издържали посочения изпит за правоспособност или не, доколкото чл. 7, ал. 2 от Наредбата изрично е записано, че всички лица, изброени в т. 2, 3 и 4, трябва да имат призната правоспособност за вещо лице по реда на тази наредба. Т.е. спрямо лицата по чл. 7в, ал. 3, т. 2 от Наредбата, като членове на комисията за провеждане на изпит за правоспособност, не е въведено задължителното изискване да са преминали успешно процесния изпит за правоспособност. Това поставя под съмнение компетентността на лицата, включени в състава на комисията за провеждане на изпит за правоспособност, доколкото спрямо лицата, които се явяват на такъв изпит, се въвеждат по - тежки изисквания, отколкото към лицата, които имат правото да ги изпитват. От друга страна, според чл.7 в, ал. 2 от Наредбата, членовете на комисията се определят от министъра на правосъдието измежду всички лица, които отговарят на условията по ал. 3 и са включени в списък на лицата, които могат да участват в изпитните комисии, а според ал. 3 на чл. 7, предложения за включване на лицата по ал. 3 в списъците на лицата, които могат да участват в изпитните комисии, могат да се правят от факултетните съвети на висшите учулища или съответстващите им звена в научните организации или лично от кандидатите до края на месец януари през съответната година до министъра на правосъдието. Следователно, въвежда се и изискването за лицата, които могат да участват в изпитни комисии, да бъдат част от такъв списък, воден в Министерство на правосъдието.

Едновременно с това с чл. 7 г, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че комисията взема решения само присъствено и в пълен състав с обикновено мнозинство. Това означава, че всеки член от състава на комисията има право на глас, включително и този, посочен от министъра на правосъдието, т.е поставя се от жалбоподателите резонно въпроса как оценка на теста и на казуса ще бъде поставяна от представителя на Министерство на правосъдието, респ. каква е неговата компетентност в посочената област и дали разполага с такава.

На следващо място, основателно е твърдението на оспорващите, че не става ясно при какви условия е предвидено ограничението кандидатите да се явяват на изпит общо четири пъти съгласно редакцията на чл. 7 и, ал. 1 от Наредбата и съответно, какъв е характерът на удостоверението за правоспособност, подписано от министъра на правосъдието, което последният издава на успешно издържалите кандидати според чл. 7 к от Наредбата.

Немотивирано и необосновано е изменението в Наредбата досежно въвеждането на допълнително самостоятелно основание за отписване на конкретен специалист от списъка за вещи лица, само по отношение на лицата, извършващи съдебни автотехнически експертизи. С чл. 16, ал. 1, т. 8 от Наредбата се предвижда следното основание за отписване от списъка на вещите лица на специалистите по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 „ при при системно неизпълнение на задължението да повишават професионалната си квалификация“. В Наредбата няма дефиниция на понятието системно неизпълнение на задължението за повишаване на професионалната квалификация на посочената категория специалисти, а от друга страна, се въвежда по-ограничително и по - тежко условие за вещите лица от областта на съдебните автотехнически експертизи в сравнение с останалите вещи лица, а именно да повишават професионалната си квалификация и при системно неизпълнение на това задължение да бъдат отписвани от съответния списък. Изискването за повишаване на професионалната квалификация на вещите лица би следвало да се отнася до всички категории специалисти от съответния клас и видове експертизи, включени в списъците за вещи лица, а не само до една отделна категория. В този смисъл цитираното допълнение на Наредбата по чл. 16, ал. 1, т. 8 се явява в нарушение на чл. 6 КРБ.

В обобщение следва да се заключи, че с процесните изменения и допълнения на Наредбата се нарушава правото на труд, прогласено в чл. 48 и чл. 16 КРБ. В своята практика Конституционният съд приема, че титуляр на основното право на труд са не само лицата, които работят по трудово правоотношение, но и държавни служители, съдии, прокурори и следователи, лицата, които упражняват самостоятелно занаят, свободна професия и пр. (Решение № 17 от 2018 г. по к.д. № 9/2018 г., Решение № 2 от 2019 г. по к.д. № 2/2018 г.). Последователно е разбирането на Конституционния съд, че гарантираното от Конституцията право на труд обхваща и възможността всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа (Решение № 8 от 1992 г. по к.д. № 7/1992 г., Решение № 1 от 1993 г. по к.д. № 32/1992 г., Решение № 3 от 2006 г. по к. д. № 4/2006 г., Решение № 11 от 2012 г. по к.д. № 1/2012 г., Решение № 1 от 2017 г. по к.д. № 6/2016 г.). Ограничаване на правото на труд е допустимо само в името на друга висша конституционна ценност ( Решение № 11 от 2011 г. по к.д. № 13/2010 г., Решение № 1 от 2017 г. по к.д. № 6/2016 г. на Конституционния съд на РБ).

С Решение № 2 от 1999 г. по к.д. № 33/1998 г. Конституционният съд приема, че при лишаване на лице с необходимите професионални и делови качества от правото да заеме длъжността, за която е кандидатствало, е налице нарушаване на гарантираното от чл. 48, ал. 1 и 3 от Конституцията право на труд.

Следователно, изискването вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, с изключение на лицата по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г., да са издържали успешно изпит за признаване на правоспособност с цел утвърждаването им като специалисти в посочената област и изискването те да повишават професионалната си квалификация, ограничават правото им на труд, поради което процесните изменения и допълнения на Наредбата се явяват незаконосъобразни.

С оглед наличието на посочените самостоятелни основания за отмяна на подзаконовия нормативен акт, искането на А. Б., чрез адв. Б. Димов за сезиране на Конституционния съд относно противоконституционност на разпоредбите на чл. 249, ал. 1, чл. 257, ал. 2, чл. 400, ал. 1 и чл. 402 от Закона за съдебната власт, в съответните им части, изменени и допълнени с § 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обн. ДВ, бр. 65 от 08.08.2025 г. се явява неоснователно. След като са налице основания за отмяна на оспорените изменения и допълнения на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г., издадена от министъра на правосъдието, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, не съществува необходимост от сезиране на Конституционния съд на РБ.

2.2. Оспорването в останалата част от Б. М. И. и В. Н. В., насочено срещу конкретни разпоредби от Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. преди процесните изменения и допълнения, се явява основателно.

Налице са процесуални нарушения от кръга на съществените, обуславящи отмяната на процесния нормативен акт и в очертаната от жалбата на И. и В. част. От жалбоподателите И. и В. се оспорват разпоредбите на чл. 6, ал. 4; чл. 19, ал. 1 в частта относно израза“ включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България, назначен на експертна длъжност“, чл. 21, чл. 22; чл. 23, ал. 3; чл. 27, ал. 1, изр. второ от Наредба № Н – 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.103 от 06.12.2024 г.), издадена от министъра на правосъдието.

Въпреки указаната възможност на ответната страна съгласно разпореждане от 18.12.2025 г. на заместник-председателя на Върховния административен съд по вх. № 26869 от 16.12.2025 г. (прил. на л. 24 от делото), надлежното връчване на препис от жалбата на И. и на В. на насрещната страна с цел осигуряване на писмен отговор, връчване на определението на съда от 25.03.2026 г. за насрочване на делото с конституиране на страните и обявлението в Държавен вестник и на таблото за обявления във Върховния административен съд, относно предмета на оспорване, по делото няма представени от министъра на правосъдието писмени доказателства за спазване на процедурата в АПК и в ЗНА досежно изработването на проекта на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. и наличието на мотиви към него, публикуването им в Портала за обществени консултации, предоставяне на възможност на заинтересованите лица да се запознаят с проекта и мотивите и изразяване на становище по него с даване на конкретни предложения. В открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2026 г. министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Христов, заявява, че административната преписка по оспорения нормативен акт е изпратена в цялост. Както в доказателствата по адм. дело № 523/2026 г., така и в останалите доказателства по присъединените към настоящото производство дела, не се откриват писмени такива за спазване на уредената в раздел трети на глава пета от АПК и в ЗНА процедура по изработване на проекта, обсъждане и приемане на нормативния акт. Няма доказателства за съгласуване на нормативния акт с Пленума на Висшия съдебен съвет, каквото е изискването по ЗСВ. Поради липсата на представен проект на подзаконовия нормативен акт и мотиви към него, настоящият съдебен състав намира, че не може да извърши преценка на съобразяване на подзаконовия нормативен акт в посочените му части, отнасящи се до назначаването по конкретни експертизи на вещи лица – служители на МВР или служител на Прокуратурата на РБ, с норми от по-висш порядък.

С оглед на така изложените съображения, предвид липсата на доказателства за спазване на процедурата в АПК и в ЗНА при приемането на процесния подзаконов нормативен акт в описаните по-горе оспорени части настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение достига до извода за незаконосъобразност на нормативния акт и в тези му части поради допуснати съществени процесуални нарушения.

По разноските: Претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не се дължи с оглед изхода на спора.

Основателни са претенциите на останалите жалбоподатели за присъждане на направените по делото разноски съобразно представените списъци и доказателства към тях. Неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност на разноските, поискани от оспорващите, поради липса на надлежна обосновка и мотивировка с оглед измененията в ГПК – чл. 78, ал. 5 ГПК, обн. ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., приложим на основание чл. 144 АПК. С оглед на което в полза: на Б. М. И. и В. Н. В. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1520 евро, представляващи заплатени държавни такси в общ размер на 20 евро и 1500 евро, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Ангелов; на К. С. Н. се присъдят разноски в общ размер на 305, 11 евро, представляващи заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро на адв. Й. Н. Тодорова; на А. Б. се присъдят разноски в общ размер на 1805,11 евро, представляващи заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро и 1800 евро, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Б. Димов. Жалбоподателите С. К. Д., С. В. В., В. К. Д. и Ж. Х. Е. не са поискали с жалбата или впоследствие присъждане на разноските по делото, поради което на тях не следва да бъдат присъждани такива. Останалите присъединили се към оспорването лица не претендират разноски.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,