Определение № 209 от 26.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2016 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по молба на П. В. Д., чрез процесуалният му представител- адвокат Л. М. с която се иска спиране на изпълнение на решение № 533 от 24.03.2016 г. по гр.д. № 5263/2015 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, ГК, състав на ІІІ г.о. намира, че молбата е процесуално допустима. Налице са изискванията на чл.282, ал.1 и ал.2 ГПК. В срок е постъпила касационна жалба от молителя срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2473 от 15.04.2015 г., постановено по гр.д. № 8694/2013 г. на Софийски градски съд, с което П. В. Д., е осъден на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на И. К. К. сумата от 26850 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствен на ищеца недвижим имот за периода 1.06.2010 г. до 25.04.2013 г. Следователно налице е подадена в срок касационна жалба, което е предпоставка за спиране изпълнението на решението в обжалваната част. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума /чл.282 ал.2, т.1 ГПК/. Молителят е представил доказателства за внасянето като обезпечение на сумата 26 850 лв., видно от представената служебна бележка от гл. специалист-счетоводител при ВКС от 26.05.2016 г. Ето защо изпълнението на решението в частта, с която молителят е осъден да заплати И. К. К. сума от 26 850 лв. на основание чл.59 ЗЗД трябва да бъде спряно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.