Определение № 91 от 12.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 994/2010 г.

Постъпило е „запорно съобщение” изх. № 9716/27.03.2012г. на Частен съдебен изпълнител Р. М. рег. № 790 с район на действие Софийски градски съд, издадено по изп. дело № 20107900401660 с взискател [фирма] и длъжник [фирма], [населено място] с искане при настъпване на хипотезата на чл. 282, ал. 5 ГПК внесеното на 09.02.2011г. обезпечение по сметка на ВКС да бъде преведено по посочена банкова сметка на Частния съдебен изпълнител до размер 35 981,47 лв. Настоящият съдебен състав счита, че постъпилото по делото „запорно съобщение” няма характер на запорно съобщение по смисъла на чл. 450 във връзка с чл. 507 ГПК. ВКС на РБ не е трето задължено лице по чл. 508 ГПК и върху внесените по чл. 282, ал. 2 ГПК суми за обезпечение на спиране изпълнението на въззивното решение не може да бъде налаган запор по реда на чл. 450 във връзка с чл. 507 ГПК, тъй като преценката за наличието на предпоставките за освобождаване на сумата по чл. 282, ал. 5 ГПК се извършва от ВКС на РБ. „Запорното съобщение” има характер на писмо-искане на ЧСИ Р. М. рег. № 790 с район на действие СГС за превеждане на внесената от [фирма], [населено място] по сметка на ВКС сума за обезпечение по банковата сметка на частния съдебен изпълнител за погасяване на задължението на дружеството по изп. дело 20107900401660 с взискател [фирма]. Касаторът [фирма], [населено място] е внесъл на основание чл. 282, ал. 3 ГПК сумата 23 092,25 лв., постъпила по сметката на ВКС за обезпеченията на 09.02.2011г. С определение от 11.02.2011г. по т. дело № 994/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е спряно изпълнението на решение № 85/10.05.2010г. по гр. дело № 1436/2010г. на СГС, ГО, ІV-Д въззивен състав. С решение № 196/11.04.2012г. по т. дело № 994/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е отменено въззивното решение и вместо това предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 11 806.88 евро, представляваща дадено /плащане/ по развален поради виновно неизпълнение договор за проектиране № 5/29.02.2008г. със законната лихва, считано от 11.12.2008г. до окончателното плащане на сумата, е отхвърлен като неоснователен и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер 2 942,25 лв. При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за превеждане на внесената от [фирма], [населено място] сума на ЧСИ Р. М. рег. № 790 с район на действие СГС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение