Определение № 930 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 626/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на С. М., гражданин на Ш. срещу определение № 1801/14.08.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 2765/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 31.05.2012г. по т.д.№ 80241/09г. на Софийския градски съд и е изменено в частта за разноските определение от 24.02.2012г., като частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 6000 лв. за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ответникът не е длъжен да направи искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, а може да упражни това право до приключване на устните състезания. В случая, ответникът е заявил искането за присъждане на разноски в открито съдебно заседание, в което производството по делото е прекратено и е представил договор за правна защита и съдействие с отразено заплащане на възнаграждението, поради което не е бил необходим друг документ, удостоверяващ плащането им по банков път. Частният жалбоподател поставя въпросите за необходимостта от представяне на списък по чл.80 ГПК и съответно при непредставянето му допустимо ли е изменение на акта на съда в частта за разноските, за представянето на доказателства за плащането, когато в договора за правна помощ е посочено, че възнаграждението на адвоката е заплатено и кога се счита за направено плащането по банков път. В тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. ОСГТК на ВКС се произнесе по поставените от частния жалбоподател въпроси. Според т.2 на ТР №6/12г. страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство, като непредставянето на списък има за последица недопустимост на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските – т.9 на ТР № 6/12г. В този смисъл обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с ТР № 6/12г., поради което касационното обжалване следва да се допусне. С оглед на даденото разрешение в ТР № 6/12г. въззивното определение е недопустимо е следва да се обезсили, предвид липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК. На основание чл.81 ГПК ответникът по частната жалба следва да заплати разноските на частния жалбоподател в размер на 1687.50 лв. по представения списък и договор за правна защита и съдействие от 14.09.12г., фактура, извлечение от банкова сметка и платежни документи за държавна такси. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд