Определение № 60438 от 07.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 67174 от 29.09.2021 г., подадена от „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ срещу определение №60307 от 15.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2786/2021г. по описа на ВКС, ІІI г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ срещу определение №1404 от 31.05.2021г., по ч.гр.дело№1405/2021г. на Апелативен съд София. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, като неправилно е прието, че липсва обоснован правен интерес от обжалване на определението, като жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва наложените обезпечителни мерки. Смята, че в качеството си на кредитор в производство по несъстоятелност на „Критие“ ЕООД е легитимиран да обжалва определението на съда по обезпечение на иска и се иска отмяна на обжалваното определение и разглеждане на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Подадената частна жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение състав на IІІ г.о. на Върховния касационен съд е констатирал, че частната жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ срещу определение № 1404 от 31.05.2021г. по ч.гр.д. №1405/2021г. на САС, в частта, с която е потвърдено определение №77 от 22.12.2020год. по гр.дело №С-81/2020год. по описа на СГС в обжалваната от ответника „Критие“ООД-несъстоятелност част е недопустима и я е оставил без разглеждане. Изложени са мотиви, че след като е постановено определение на СГС по искане на КПКОНПИ за обезпечение на бъдещия иск на държавата срещу ответниците - физическо и юридическо лице за отнемане на незаконно придобито от тях имущество по реда на чл. 116 и сл. ЗПКОНПИ, същото е обжалвано от ответника по бъдещия иск и въззивният съд с определение е оставил без уважение жалбата, съгласно постановките, дадени с ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, частната жалба срещу въззивното определение се явява недопустима и не подлежи на разглеждане. Изтъкнати са и доводи за друго самостоятелно основание в подкрепа на извода за процесуална недопустимост на частната жалба на банката против въззивния съдебен акт в разглежданата му част, за това, че за жалбоподателя липсва обоснован правен интерес от обжалване на определението по допускане на обезпечението с оглед на разясненията, дадени по т. 6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК в които е прието по обвързващ за съдилищата начин, че след като третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4 ГПК) или разполага с иск (чл. 440 ГПК), за да установи правата си върху предмета на обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера. Настоящият състав на ВКС констатира, че при постановяване на обжалваното определение е съобразена разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, след като в случая е постановено определение №77 от 22.12. 2020год. на СГС, постановено по гр.дело №С-81/2020годг., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от КПКОНПИ слещу физическо лице и срещу „Критие“ООД-в несъстоятелност за отнемане в полза на държавата на основание чл.142, ал.2,т.1 вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ на посочено имущество, чрез налагане на обезпечителни мерки, като същото е подлежало и е обжалвано пред САС от ответника по бъдещия иск и от третото лице-настоящия жалбоподател „КТБ“ АД в несъстоятелност и последващо обжалване на определението на въззивния съд е недопустимо. С оглед посочената разпоредба на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК ВКС се произнася по частни жалби срещу определение, с което е допуснато обезпечение само когато е постановено за първи път от въззивния съд-след отмяна на отказ на първата инстанция и допускане на обезпечението от втората инстанция. Съобразена е също така и разпоредбата на чл. 117, ал. 4, изр. 1 ЗПКОНПИ, в която е предвидено, че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, както и чл. 135 от същия закон, който предвижда, че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. С оглед на които не е допустимо касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство въззивни определения, извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и в какъвто смисъл е ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК. При постановяване на обжалваното определение от третото лице, което твърди да е кредитор на ответника по бъдещия иск, също така са съобразени и разясненията, дадени по т. 6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, задължителни за съдилищата, че след като третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4 ГПК) или разполага с иск (чл. 440 ГПК), за да установи правата си върху предмета на обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера и каквото в случая не е налице по отношение на жалбоподателя „КТБ“ АД-в несъстоятелност. С оглед на изложеното определение №60307 от 15.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2786/2021г. по описа на ВКС, ІІI г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ срещу определение №1404 от 31.05.2021г., по ч.гр.дело№1405/2021г. на Апелативен съд София като недопустима е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.