Определение № 245 от 01.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2179/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Т. от [населено място] - чрез адв. София Н. от САК, срещу определение № 11891 от 08.09.2020 г. по в. гр. д. № 5409/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на М. Т. за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 10.07.2020 г. в частта за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е присъдил на насрещната страна разноски, които не са удостоверени с нарочен списък по чл.80 ГПК и за реалното извършване на които не са представени доказателства. Поддържа се, че изводът на съда за отсъствие на своевременно направено възражение за прекомерност на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение е необоснован и че при присъждане на разноските не е изследвано съотношението между размера на възнаграждението и фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище в [населено място] - чрез адв. М. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение по съображения, изложени в отговор от 11.11.2020 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С решение от 10.07.2020 г. по в. гр. д. № 5409/2019 г. Апелативен съд - София е потвърдил решение по гр. д. № 12220/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Т. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правна квалификация чл.432, ал.1 вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ за разликата над 14 500 лв. до претендираните с исковата молба 40 000 лв., уважил е насрещната въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение в частта за законните лихви върху обезщетението и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 1 844 лв. Разноските са отразени в списък по чл.80 ГПК, представен в открито съдебно заседание на 12.06.2020 г. в присъствие на процесуалния представител на ищеца адв. София Н., и според списъка включват платено адвокатско възнаграждение по фактура № 4867/2019 г. и заплатена държавна такса за подадена насрещна въззивна жалба. Едновременно със списъка ответникът е представил доказателства /копие от посочената в списъка фактура, придружена с извлечение от банкова сметка, и преводно нареждане за платена по сметката на Апелативен съд - София държавна такса/, доказващи извършването на претендираните разноски. В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищецът М. Т. е сезирал Апелативен съд - София с молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В молбата са изложени доводи за прекомерност на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение и е поискано възнаграждението да бъде редуцирано до 1 652.40 лв. С обжалваното в настоящото производство определение от 08.09.2020 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, след като е установил, че на ответника са присъдени разноски съобразно изхода на спора във въззивното производство /отхвърляне на въззивната жалба на ищеца и уважаване на насрещната въззивна жалба/ и че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено до приключване на устните състезания, а е заявено за пръв път с молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Определението, с което молбата по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение, е правилно. Разноските, присъдени от въззивния съд с решението по съществото на правния спор, са определени съобразно изхода на въззивното производство и няма основание за тяхното изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК. В производството по чл.248 ГПК частният жалбоподател не е навел доводи за недължимост на разноските поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК и на доказателства за реалното им извършване, поради което заявяването на тези доводи едва с частната жалба е несвоевременно. Независимо от това следва да се отбележи, че доводите са неоснователни с оглед приложения на л.35 от въззивното дело списък по чл.80 ГПК, придружен с доказателства за реалното извършване на разноските. Твърдението в частната жалба за отсъствие на списък по чл.80 ГПК е некоректно, тъй като списъкът и доказателствата за извършени разноски са представени в открито съдебно заседание в присъствие на процесуалния представител на ищеца - частен жалбоподател адв. София Н.. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че въззивният съд неправилно не е разгледал възражението по чл.78, ал.5 ГПК и не е изследвал съотношението между адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, и фактическата и правна сложност на делото. В трайната практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.5 ГПК е възприето разрешението, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, след което се преклудира. В случая частният жалбоподател е представляван при разглеждане на делото в откритото съдебно заседание пред Апелативен съд - София от надлежно упълномощения си процесуален представител адв. София Н., в чието присъствие насрещната страна /чрез пълномощника си - адвокат/ е представила списък по чл.80 ГПК на претендираните за въззивното производство разноски и доказателства за реалното им извършване. До приключване на заседанието адв. Н. не е изразила становище по списъка и не е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Пропускът на адв. Н. да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК при разглеждането на делото от въззивния съд преклудира възражението и не може да бъде преодолян по реда на чл.248 ГПК. Изводът на въззивния съд, че пропускането на срока за възражение по чл.78, ал.5 ГПК препятства възможността за редуциране на присъденото с решението адвокатско възнаграждение и по тази причина не се налага изследване на съотношението между размера на възнаграждението и фактическата и правна сложност на делото, е законосъобразен и с оглед изложените по-горе съображения определението за оставяне на молбата по чл.248 ГПК без уважение следва да бъде потвърдено. В зависимост от изхода на производството по чл.274, ал.2 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски в размер на сумата 240 лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС за изготвяне на отговор по чл.276, ал.1 ГПК, платено по банков път с преводно нареждане от 10.11.2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,