Решение № 5481 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на У. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Манолова, против Решение № 4126 от 23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 671/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени съдебното решение и да отмени като незаконосъобразно Решение № 1774/17.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на У. Х. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут със съответните законови последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, У. Х., не се явява и не се представлява. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на У. Х., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, против Решение № 1774/17.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на чужденеца. Изложената от У. Х. бежанска история не обуславя наличието на преследване по смисъла на легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Съдът е посочил, че в бежанската история на чужденеца не се съдържат нито твърдения, нито доказателства за възникнал у него основателен страх от преследване в страната му по произход поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е заключил, че от проведеното с търсещия закрила интервю не се установява същият да е имал конфликти с официалните власти в страната си по произход, да е бил арестуван или осъждан, да е членувал в политическа партия или да е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини да е оказвано насилие от официалните власти в Сирия. Съдът е приел, че причините за напускане на страната му по произход не се обуславят от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Същите са от личен икономически характер и не са основание за получаване статут на бежанец. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не указват на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл.9, ал.1,т.1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. За да обоснове неприложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ, административният съд се е позовал както на разпоредбата на чл. 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила / Директивата/, така и на практиката на СЕС-Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на СЕС, така и на представените по делото няколко справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на горните източници на правото и общодостъпна информация съдът е обосновал извод за наличие на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия в посока нормализиране на същата и излизане от досегашната ситуация на вътрешен международен конфликт. След оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад, макар да са налице военни сблъсъци между различни военни групировки, ситуацията в Сирия не сочи на такава степен на опасност от безогледно насилие спрямо цивилно лице, върнато там, която да съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. Според съда в Сирия се установява приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, на което указва и наличието на немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на напуснали страната сирийци да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. Въпреки обстоятелството, че молителят е непридружен малолетен, базирайки се на социалния доклад по делото, съдът е приел, че не съществуват основания за предоставяне на същия на хуманитарен статут. В допълнение е изложил съображения относно „висшия интерес на детето“, като е приел, че липсата на изложени мотиви от страна на органа не съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като не биха довели до постановяването на различен резултат в обжалвания административен акт. Въпреки така приетото, съдът е счел за правилно да изследва най-добрия интерес на молителя - непълнолетен към настоящия моменти, като лице от уязвима група. Счетено е, че събраните по делото доказателства, в това число и социалните доклади, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на молителя на такъв статут. Съгласно Конвенцията най-добрият интерес на детето е основна грижа на неговите родители и с оглед принципа за запазване целостта на семейството, като принципа за висшия интерес на детето изисква то да бъде със своите родители, поради което е направил извод, че в най-добрия интерес на детето е то да бъде със своето семейство, а не както в момента, да бъде отделено от своите близки. Съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано. Необосновано и в противоречие с материалния закон административният съд е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу решението на административния орган, без да отчете, че този административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. При безспорно установения по делото факт, че искането за международна закрила е подадено от непридружен непълнолетен и при наличието на данни / Приложение към регистрационен лист – л. 103 от адм.д. №671/2025г./АС-Хасково/ за обстоятелството, че нито един от пълнолетните му роднини не пребивава на територията на Сирия,съответно – родителите му се намират в Турция, необосновано административният орган е постановил отказ на чужденеца да бъде предоставен и хуманитарен статут включително. Вместо да постанови отказ за предоставяне на непридружения непълнолетен както на бежански, така и на хуманитарен статут, административният орган е следвало да прецени: на първо място -в конкретната ситуация намира ли приложение по отношение на молителя Дъблинския регламент или не, а на следващо място – да изследва въпроса дали родителите на чужденеца имат признат статут в Република Турция, съответно – дали за У. Х. Турция би била „трета сигурна страна“, доколкото именно оттам той е влязъл нелегално в България. Ако неговите родители нямат статут в Турция, дали негови пълнолетни братя и сестри имат предоставен такъв статут или не в посочените в приложението към регистрационния лист държави от ЕС или не. Едва след събиране на тази информация / събирането на каквато административният орган дължи служебно в съответствие с разпоредбата на чл.13 от АПК/ председателят на ДАБ би могъл да стигне до обоснован извод за това по какъв начин би могъл да бъде защитен висшия интерес на непридружения непълнолетен в случая – чрез връщането му в държавата му по произход, където не са останали негови пълнолетни роднини или по друг, възможен начин чрез събиране със семейството му. Като не е отчел тези пороци на обжалвания пред него административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна, административният съд е постановил едно неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него ВАС, трето отделение, следва да постанови друго по делото, с което да отмени по жалба на У. Х. Решение № 1774/17.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение