Решение № 12514 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2018 г.

Решение № 12514 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение № 3278 от 17.05.2018 г., постановено по адм. д. № 9427/2017 г., по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р -22221915008591-091-01/28.04.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1120/17.07.2017 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, относно определения корпоративен данък във връзка с неотчетени приходи по фактура № 9/08.08.2011 г. с данъчна основа в размер на 1 200, 00 лв. и начислен ДДС в размер на 240 лв., издадена на "Родопи инвест" ЕООД; фактура № 0400000063/28.09.2012 г. в размер на 5 003, 06 лв. с получател Navare D. O. O. – Словения; фактура № 25/08.02.2013 г. в размер на 21 806, 00 лв., издадена на "Ай Пи Ел България" ООД; фактура № 0400000094/17.01.2014 г. в размер на 1521, 75 лв., с получател Lohe Internacional S. A. – Испания; както и за отчетен един и същ разход в два отделни данъчни периода по фактура № 568/19.07.2012 г., издадена от "Тоба Принт" ЕООД, с данъчна основа в размер на 2 227, 50 лв. и относно начислена лихва размер на 191, 26 лева.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК, в обжалваната част. По изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата на "Тех - Ма" ООД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Тех - Ма" ООД, в съдебно заседание излага становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – София град е отменил изцяло Ревизионен акт № Р -22221915008591-091-01/28.04.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1120/17.07.2017 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с което е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 132 483, 31 лв. и лихва за забава в размер на 64 600, 68 лв. Предмет на касационното производство е решението на съда в частта, с която е отменен РА, относно неотчетени приходи по следните фактури: фактура № 9/08.08.2011 г. с данъчна основа в размер на 1 200, 00 лв. и начислен ДДС в размер на 240 лв., издадена на "Родопи инвест" ЕООД; фактура № 0400000063/28.09.2012 г. в размер на 5 003, 06 лв. с получател Navare D. O. O. – Словения; фактура № 25/08.02.2013 г. в размер на 21 806, 00 лв., издадена на "Ай Пи Ел България" ООД; фактура № 0400000094/17.01.2014 г. в размер на 1521, 75 лв., с получател Lohe Internacional S. A. – Испания; както и за отчетен един и същ разход в два отделни данъчни периода по фактура № 568/19.07.2012 г., издадена от "Тоба Принт" ЕООД, с данъчна основа в размер на 2 227, 50 лв.. и относно начислена лихва размер на 191, 26 лева. В останалата част, поради липса на касационна жалба, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. В хода на ревизията е установено, че фактура № 9/08.08.2011 г. с данъчна основа в размер на 1 200, 00 лв. и начислен ДДС в размер на 240, 00 лв., издадена на "Родопи инвест" ЕООД не е включена в дневника за продажби за съответния период и по нея не е отчетен приход в счетоводството на ревизирания субект. За периода 2012 г. е установено, че не е отчетен приход по фактура № 0400000063/28.09.2012 г. в размер на 5 003, 06 лв. с получател Navare D. O. O. – Словения. За 2013 г. е деклариран приход в размер на 1 217 187, 63 лв. Установено е, че не е отчетен приход в размер на 21 806, 00 лв. по фактура № 25/08.02.2013 г., издадена от "Тех Ма" ООД на "Ай Пи Ел България" ООД. Декларирани са разходи в размер на 1 189 635, 47 лв. Констатирано е, че е отчетен разход по фактура № 568/19.07.2012 г., издадена от издадена от "Тоба Принт" ЕООД, с данъчна основа в размер на 2 227, 50 лв. Разходът по същата фактура е бил осчетоводен и през 2012 г., поради което органите по приходите не са признали повторно отчетения разход за периода 2013 г. За 2014 г. е деклариран приход в размер на 1 240 489, 43 лв. Установено е, че не е осчетоводен приход по фактура № 0400000094/17.01.2014 г. в размер на 1 521, 75 лв., с получател Lohe Internacional S. A. – Испания. Подробно съдът е обсъдил приетото без оспорване заключение на съдебно – икономическа експертиза и е приел, че спорните разходи са намерили отражение в счетоводния финансов резултат за съответния отчетен период и същите са документално обосновани. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на заключението на вещото лице, според което фактурите са редовно осчетоводени според ЗСч. Разходите са отразени в съответните счетоводни сметки, както и приходите от продукция и продажба на стоки. Съдът е приел, че от заключението на ВЛ се налага извода, че са спазени изискванията чл. 4 ЗСч с оглед на изграждане на счетоводна система, което да осигури всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, от което се установява, че воденото счетоводство дава възможност за определяне на основата на данъчното облагане. С оглед на това съдът е стигнал до заключение, че е налице документална обоснованост съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3 ЗСч, поради което корпоративният данък следва да се приспадне. На следващо място съдът е приел, че не е достатъчно само да бъде изписан съответния текст от ДОПК, без надлежни мотиви, обосновани с доказателства, които установяват съответната хипотеза на чл. 122 ДОПК. Изложил е мотиви, че основата за облагане с данък по ЗКПО за ревизираните периоди, следва да е определена след извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, но такъв анализ не е налице. Решението на съда в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. За да достигне до извода за незаконосъобразност на установените задължения в обжалваната част и липса на предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на ДОПК, съдът се е позовал изцяло на заключенито на приетата по делото ССЕ. Приел е, че записванията в счетоводството на дружеството са водени съобразно изискванията на Закона за счетоводството и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, поради което може обосновано да се приеме, че счетоводството на търговското предприятие е водено редовно. Този извод би бил законосъобразен, ако в хода на ревизията не е установено конкретно несъотвествие със счетоводните записвания по всяка от процесните 5 броя фактури и ако в заключението на вещото лице беше обсъден неотчетения приход, респективно разход по процесните фактури. Такава задача не е поставена на вещото лице и не са били предмет на проверка, счетоводните записвания по процесните фактури, поради което и като е приел, че може обосновано да се приеме, че счетоводството на търговското предприятие е водено редовно, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част. В хода на първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства от ДЗЛ, за своевременно осчетоводяване на приходите по процесните фактури, респективно за основанието на което е отчетен раход по един и същи данъчен документ през два последователни периода. Не са събрани доказателства за оборване на констатациите в хода на ревизията, поради което и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, жалбата на "Тех - Ма" ООД в тази й част следва да бъде отхвърлена. С оглед крайния изход на делото и изричната претенция на касатора, "Тех - Ма" ООД следва да заплати 300 лева, юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение,