Определение № 558 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2347/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение №2907 от 12.08.2016г., постановено по гр.дело №19/2016г. на Софийски апелативен съд, пети граждански състав, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на Н. Р. А., през пълномощника адв. Д. за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските. Жалбоподателят иска отмяната му и присъждане на разноски за въззиваната инстанция в размер на 4130 лв. за осъществената безплатна адвокатска защита на ищцата във въззивното производство. Съображенията са, че неуважаването на въззивната жалба на [фирма] има за последица присъждане на адв. възнаграждение за ищцата в претендирания размер. Ответникът [фирма] не представя отговор на частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С решение №6482/23.09.2015г., постановено по гр.дело №12802/2013г. СГС е уважил искът на Н. Р. А. по чл. 226, ал.1 ГПК за сумата от 120 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 200 000лв. На пълномощника на ищцата е присъдено адв. възнаграждение от 2670 лв. Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби. Жалбоподателката Н. Р. А. е обжалвала първоинстанционното решение за сумата от 30 000 лв./ разликата между от 120 000лв. до 150 000лв./. Въззивникът [фирма] е обжалвал решението на СГС в уважителната му част. С решение № 1097/27.05.2016г. САС е потвърдил решението на СГС и не е присъдил разноски на страните по делото за въззивната инстанция с оглед на изхода от обжалването. С обжалваното определение, въззивният съд е отхвърлил молбата по чл.248, ал.1 ГПК като неоснователна. Потвърдил е изводите си, че разноски не следва да се присъждат на страните по спора, доколкото въззивните им жалби са неоснователни. При осъществена безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата, възнаграждението на адвоката се заплаща в зависимост от изхода на делото. Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК намират приложение и във въззивното производство. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. В случая за процесуално представителство на ищцата във въззивното производство адвокатско възнаграждение не се дължи, след като въззивната жалба не е уважена / чл.78, ал.1 ГПК/. Към делото има приложен отговор на ищцата по въззивната жалба на насрещната страна. За защитата по въззивната жалба на ЗД [фирма] по спора, осъществена от пълномощника на Н. А., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 4130лв. на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, първо търговско отделение