Определение № 245 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. Д. Д. и Маргарита Д. Д., чрез адв. А. П. от САК, срещу въззивно решение № 260057 от 17.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 71/2021 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е обезсилено решение № 260571 от 18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 322/2020 г. на Районен съд – Силистра и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав с указание за връчване на исковата молба на конституираната ответница И. Д. Й. за отговор. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за неговата отмяна. Отправено е и искане за спиране на производството по делото до произнасяне по образуваното тълк.д. № 7/2020 г. на ВКС, ОСГТК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК. Твърди се противоречие със следните решения: тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК; решение № 131/10.01.2018 г. по гр.д. № 3538/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 410/24.02.2012 г. по гр.д. № 1658/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 115/08.10.2015 г. по гр.д. № 1708/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 146/11.03.2020 г. по т.д. № 2924/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. Ответниците по жалбата Й. Д. Й. и И. Д. Й., в писмен отговор вземат становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Член 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 ГПК цената на предявения иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е размерът на данъчната оценка на имота. В случая е предявен иск за развалянето на договор, с който се прехвърля собствеността върху две ниви, чиято данъчна оценка се равнява съответно на 367,62 лв. за първата нива и на 773,48 лв. за втората нива, а сборът е равен на 1141,10 лв. Достъпът до касация по тази искова претенция е изключен поради предвиденото ограничение. Предвид недопустимостта на касационното производство съдът не дължи произнасяне по искането за спиране на същото с оглед висяща тълкувателна процедура. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,