Определение № 158 от 07.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 973/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Г. Ф. М. и К. М. М., двамата граждани на Великобритания, със съдебен адрес [населено място], против определение № 1411/01.08.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 2643/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу протоколно определение на Софийски градски съд от 01.06.2011 год., по гр.д.№ 5520/2009 год. за отказ да бъде прекратено съдебното дирене, на осн. чл.237, ал.1 ГПК и е продължено производството по делото, с насрочване на следващото съдебно заседание. Частните жалбоподатели поддържат оплакване за неправилност на обжалваното определение, с което частната им жалба е оставена без разглеждане, по съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.237 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение при признаване на предявения иск. Ответникът по частната жалба ТД [фирма], със седалище [населено място] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, като моли същата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените деловодните разноски за производството пред ВКС. Настоящия състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС прекратителен съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: По искова молба на Г. Ф. М. и К. М. М., двамата граждани на Великобритания, против ТД [фирма], гр.София е образувано исково производство под № 5520/2009 год. на СГС, по което са проведени няколко открити съдебни заседания. В проведеното на 01.06.2011 год. съдебното заседание съдебният състав на СГС, разглеждащ възникналия между страните правен спор е докладвал постъпило от ответника признание по см. на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в молба вх.№ 18192/01.03.2011 год., но е отказал да се съобрази със същото, тъй като не е поддържано от ЮЛ- ответник, представлявано, считано от 25.03.2011 год. от нов законен представител – П. Н.П., надлежно вписан по партидата на търговеца и различено ФЛ от предходния управител, подписал признанието от името и за сметка на представлявания. По частната жалба на Г. Ф. М. и К. М. М., двамата граждани на Великобритания срещу протоколното определение на първоинстанционния съд от 01.06.2011 год. за отказ да бъде прекратено съдебното дирене и за продължаване на производството по делото е образувано частно производство под № 2643/2011 год. пред Софийски апелативен съд, който с определение № 1411 / 01. 08. 2011 год. е оставил без разглеждане подадената частна жалба, приемайки я за недопустима, поради отсъствие на първоинстанционен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Определението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Процесуалната разпоредба на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК регламентира видовете определения, подлежащи на последващ инстанционен контрол, а именно: преграждащи по- нататъшното развитие на делото и предвидените изрично от процесуалния закон. Обжалваният съдебен акт на СГС не попада в нито една от тези категории, поради следното: Отказът на първоинстанционния съд да постанови решение при признание на иска, мотивиран с наличие на предпоставките на т.2 на чл.237 ГПК и изразяващ се в продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора между страните до неговото приключване, няма преграждащ за развитие на делото ефект. Същевременно той не е и от категорията съдебни актове, за които законодателят изрично е предвидил, че подлежат на инстанционен контрол. Следователно самостоятелното му обжалване е недопустимо, поради отсъствие на предвиден от законодателя процесуален ред и като е съобразил гореизложеното, оставяйки без разглеждане частната жалба на настоящите частни жалбоподатели, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон. Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че в разглежданата хипотеза правилността на постановеното от СГС определение, с което е отказано приложение на предвидения в чл.237, ал.1 ГПК процесуален ред, поради отсъствие на установените в закона предпоставки, подлежи на преценка при евентуално обжалване на решението на първоинстанционния съд, като по този начин правото на защита на страната е осигурено и доводите на частния жалбоподател в противен смисъл са лишени от основание в закона. Ответната по частната жалба страна своевременно е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, но поради липса на ангажирани доказателства за извършени такива, искането се явява неоснователно- арг. от чл.78, ал.3 ГПК Водим от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК