Определение № 238 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2022 г.

Производство по чл. 95 ГПК. Б. С. С. е поискала (в жалба от 06.11.2023 г. и молба от 22.12.2023 г. с предположение, че „назначеният й по делото служебен адвокат Б. явно се е отказал“) да й бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство в производството, образувано по частната й жалба срещу разпореждане № 140/18.10.2023 г., постановено по настоящото дело, с което е върната частна жалба на лицето с вх. № 11227/18.09.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена срещу определението от 06.04.2023 г. по делото, с което не е недопуснат касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид молбата и данните по делото, приема следното: Искането по молбата не може да се удовлетвори на две самостоятелни основания. На първо място, предмет на основното производство е трудов спор, по който на ищцата С. е предоставена правна помощ по реда на чл. 95 ГПК и за неин служебен адвокат с разпореждане № 1809/07.02.2022 г. по гр. д. № 9538/2021 г. на СГС е назначен адвокат А. Б. Б. с правата да изготви и подпише касационна жалба с изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и да осъществява процесуалното й представителство в касационното производство. Горните задължения са изпълнени от назначения служебен адвокат като липсват данни за прекратяване на предоставената правна помощ, респ. за лишаване на страната от правна помощ. Налага се, че ищцата разполага с назначен служебен адвокат в производството пред ВКС, поради което предоставянето отново (втори път) на правна помощ в това производство е неоправдано и неоснователно. Вън и независимо от горното, на второ място молбата не може да се уважи поради следното. Правната помощ, чието предоставяне се иска от страната - частен жалбоподател, е във връзка с атакуване по реда на инстанционния контрол на разпореждане на съда за връщане на частна жалба срещу определение, с което не е допуснато касационното обжалване. Този съдебен акт е постановен в производство по чл. 288 ГПК и с оглед обективирания правен резултат е окончателен. Процесуалният закон не предвижда възможност за по – нататъшното му обжалване. С постановяването му при разглеждания резултат въззивното решение влиза в сила – арг. от чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК. Затова последващото сезиране с искане за упражняване на инстанционен контрол върху определението по чл. 288 ГПК, с което се отказва достъп до касация, е недопустимо и налага жалбата да се върне от администриращия я съд. От своя страна пък, обжалването на разпореждането, с което това е сторено, с искане за отменянето му – т.е. претенцията по частната жалба, е очевидно неоснователно. Осъществен е състава на основанието по чл. 24, т. 2, предл. първо от Закона за правната помощ, поради което на молителката не следва да се предоставя правна помощ. В обобщение, молбата по чл. 95 ГПК, изчерпваща предмета на това произнасяне е неоснователна, което препятства предоставянето на исканата с нея правна помощ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.