Решение № 6346 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2014 г.

Решение № 6346 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Велико Търново против решение № 294 от 08.07.2014 г. по адм. дело № 330/2014 г. на Административен съд - Велико Търново в частта, в която е отменена заповед № 121/31.03.2014 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Гергана Антонова Трифонова е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Трифонова против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Велико Търново в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал. 4 от Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите директорът на РИОСВ е орган по назначаването на държавните служители в съответната инспекция) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й е нарушен материалния закон, е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая правилно е преценено, че предпоставките, предвидени в текста не са осъществени. Установено е, че жалбоподателката пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначена на длъжност "главен експерт мрежи и собствен мониторинг на отпадъчните води и разрешителни за заустване" (такова е наименованието на длъжността съгласно длъжностното разписание) в направление "Опазване на водите" в дирекция "Контрол на околната среда" на РИОСВ - Велико Търново, като заема единствената бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 01.08.2012 г. Длъжността е свързана с контрол върху обектите, формиращи отпадъчни води, контрол върху изпълнението на условията на разрешителните за заустване, контролен мониторинг и анализи при аварийни ситуации и залпови изпускания, участие в процедури по издаване на разрешителни за заустване и за нея се изисква висше образование с образователно - квалификационна степен бакалавър, с инженеро - технологична специалност в областта на водите или химия (длъжностна характеристика). Със заповед № 116/28.03.2014 г. на директора на РИОСВ - Велико Търново, считано от 01.04.2014 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, според което бройката за длъжността "главен експерт мрежи и собствен мониторинг на отпадъчните води и разрешителни за заустване" в направление "Опазване на водите" в дирекция "Контрол на околната среда" е премахната. Общата численост на РИОСВ - Велико Търново е запазена, дирекция "Контрол на околната среда" е преименувана на дирекция "Контрол и превантивна дейност", а в направление "Опазване на водите" е създадена бройка за длъжност "старши експерт контрол на разрешителни за заустване на отпадъчни води", която е вакантна (за нея е обявен конкурс). За длъжността се изисква висше образование със степен бакалавър и инженеро-технологична специалност в областта на водите, като основните функции, изпълнявани от служителката Трифонова по контрол и мониторинг върху аварийните изпускания на отпадъчни води, контрол за изпълнение на условията на разрешителните за заустване са запазени и включени в задълженията на новата длъжност (длъжностни характеристики, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза). С оглед извършените промени със заповед № 121/31.03.2014 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на Трифонова е прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от 01.04.2014 г. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. За да се осъществи основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая това не е направено. Представените по делото доказателства установяват, че бройката за длъжността "главен експерт мрежи и собствен мониторинг на отпадъчните води и разрешителни за заустване" в направление "Опазване на водите" е премахната като нормативно определена позиция, но е запазена като система от функции, задължения и изисквания. Поради това правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че не е налице съкращение на длъжността, заемана от Трифонова, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на материалния закон. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта е издадена в противоречие със закона първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба и със събраните доказателства. Обстоятелството, че Трифонова не отговаря на изискванията за образование, както за съкратената, така и за новата длъжност, е без значение, тъй като този факт не се обхваща от основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В последната хипотеза следва да се преценени дали длъжността като нормативно определена позиция и система от служебни функции и изискванията за заемане действително е премахната. Образованието и квалификацията на служителя в този случай не са от значение, тъй като служебното правоотношение не е прекратено поради несъответствие на служителя с изискванията за заемане на длъжността. Ето защо доводът на касационния жалбоподател, че е налице съкращение на длъжността, тъй като Трифонова не отговаря на изискванията за образование, за да я изпълнява, е неоснователен. Изводът на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед следва да се допълни със съображения за противоречие на административния акт и с целта на закона - порок, който съгласно чл. 146, т. 5 от АПК е самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното административно звено като дейността се възложи на по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В случая в противоречие с целта на закона общата численост на дирекцията не е намалена, запазени са и присъщите за заемана от жалбоподателката пред първоинстанционния съд и ответник в настоящото производство длъжност функции, които ще продължат да се изпълняват направление "Опазване на водите", а разкритата нова длъжност по същността си съответства като система от задължения и изисквания на съкратената. Това налага извода, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата на административната структура, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което е в противоречие с целта на съкращението. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на решението в оспорената част не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт в частта, в която заповедта на директора на РИОСВ - Велико Търново е отменена, е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство РИОСВ - Велико Търново следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 340.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,